Той въздъхна и се упъти към джипа, за да поздрави жената на Бекерт.
Килбрик интервюираше Дуейн Шакър на мястото, избрано от телевизионния екип, на около петнайсет метра от къщата. Като видя, че Клайн й дава знак, Стейси завърши интервюто и погледна право в камерата:
— След няколко важни съобщения ще се върнем на събитието, което всички очакваме — драматичното предаване на убиеца от Уайт Ривър.
Килбрик отиде да застане до Клайн заедно с трима от екипа си. По жестовете им и ако се съди как се захванаха да премерват голямо пространство пред къщата, Гърни заключи, че преценяват как да отразят с максимална яснота и драматично въздействие предстоящата поява на Бекерт, разполагането на свидетелите и самото попадане на престъпника във властта на Клайн. Дори чу оператора на камерата да пита колко от кадъра да бъде отделено за цветята пред къщата.
В същото време Торес говореше с поръчания от Бекерт комитет по безопасното предаване: съпругата му Хейли, шериф Клуц, капитан Белц, Марв Гелтър, както и кметът Шакър, току-що появил се след прекъснатото интервю с Килбрик.
Четиримата членове на специалния полицейски отряд излязоха от небелязания си бус и се облегнаха на него — нащрек, но безразлични. Небето потъмняваше и кошниците с петунии се полюшваха съвсем леко под поривите на вятъра. Генераторът продължаваше тихичко да бръмчи, почти заглушавайки едва доловимото бръщолевене на гласа на телевизионния водещ.
Имаше нещо ужасно сбъркано в цялата работа, което изправяше Гърни на нокти.
Медийният аспект, разбира се, беше сюрреалистичен. Но се явяваше само част от цялото. Самата ситуация изглеждаше безумно изкривена — по-скоро кошмар, отколкото кулминация на успешно разследване.
Точно тогава детективът чу Клайн да казва на Килбрик и хората й, че смята да премести колата си в по-добра позиция, за да прибере Бекерт, след като го ескортира от входната врата на къщата.
Пресрещна го, когато прокурорът се отдалечи и тръгна към своя линкълн. Въпреки че собствените му мисли бяха прекалено объркани и въпреки че Клайн се държеше като кон с капаци, Гърни все пак се чувстваше длъжен да сподели притесненията си.
— Шеридън, трябва да поговорим!
Клайн го огледа студено.
— Сега пък какво?
— Вслушай се. Кажи ми какво чуваш.
— Какво значение има?
— Два звука. Генераторът. И телевизор.
Прокурорът почервеня от яд. Но се вслуша и кимна нетърпеливо.
— Добре, чувам нещо. Радио или телевизор, все тая. И какво?
— Сигурен съм, че това е телевизионно предаване. И очевидно се чува от къщата.
— Добре. И какво от това?
— Не ти ли се струва странно Бекерт да прекара последните няколко минути от живота си на свобода в гледане на телевизия?
— Може да гледа новините и да проверява какво казват за него.
— Надали е особено приятно. Той е представен като самия дявол. Разкъсват го на парчета. Изобразяват го като сериен убиец, самовлюбен маниак, който проваля живота на невинни жертви, абсолютен измамник. Имиджът му, а той значеше всичко за него, е напълно съсипан. Светът научава, че Дел Бекерт е отвратителен луд престъпник и животът му е лъжа от начало до край. Смяташ ли, че би искал да слуша точно това?
— Боже мили, Гърни! Откъде да знам какво иска да слуша? Може да е форма на мазохизъм. Да се самонаказва. Кой го знае, по дяволите! Всеки момент ще го арестувам. Край на историята.
Клайн бутна Гърни и стигна до джипа си. Изкара го от мястото му в редицата коли и го премести така, че камерата да проследи движението на Бекерт от входната врата през цветната алея и през петнайсетметровата морава до отворената задна врата на колата.
Докато гледаше как Клайн се подготвя за звездния си миг на заснета слава в името на реда и закона, притесненията на Гърни нарастваха и възможните варианти се множаха в ума му.
Ами ако всичко това, включително признанието на Бекерт, беше някаква сложна измама?
Ами ако и представата на Клайн за случая, и тази на Гърни бяха грешни?
Ами ако комисарят дори не беше в къщата?
С нарастването на списъка с „ами ако“ детективът стигна до особено притеснителната възможност, внушена му още от първия му ментор в нюйоркската полиция. Представи си суровата ирландска физиономия и ярките му сини очи и чу ироничната нотка в гласа му: Ами ако мръсникът е искал да откриеш всичко, което си открил, за да те отведе там, където се намираш в момента?
Докато Клайн се връщаше към Килбрик, Гърни отново го спря с нарастващо притеснение:
— Шеридън, наистина трябва да премислиш риска в случая! Може да е по-голям, отколкото смяташ.