— Ако се притесняваш за безопасността си, чувствай се свободен да си тръгнеш.
— Притеснявам се за безопасността на всички присъстващи!
Докато говореха, Торес подкарваше избраните петима свидетели към къщата. Загриженият поглед на Хейли Бекерт подсказа, че е чула коментара на Гърни.
— Боже — промърмори Клайн, — говори по-тихо!
— С по-тихото говорене няма да намаля заплахата!
Сега вече прокурорът избухна:
— Имам напълно екипиран отряд от Специалните сили ей там. Плюс капитан Белц. Плюс детектив Торес. Имам и оръжие. Предполагам, ти също. Смятам, че сме в състояние да се справим с всякакви изненади! — С тези думи Клайн решително се отдалечи.
Детективът подвикна след него:
— А да ти е хрумвало, че всички основни поддръжници на Бекерт са тук?
Клайн спря и се обърна:
— И какво от това?
— Да речем, че не са събрани с целта, за която ти мислиш. Ами ако грешиш напълно за всичко случващо се?
Прокурорът пристъпи към Гърни и понижи глас:
— Предупреждавам те: ако саботираш сделката, ако сториш каквото и да е, което затруднява предаването на Бекерт, лично ще те съдя за възпрепятстване на правосъдието.
— Шеридън, признанието няма смисъл. Нито това да се предаде доброволно. Случва се нещо ужасно, което не виждаме!
— Дявол го взел! Само още една дума… една сричка налудничаво бръщолевене… и ще те отстраня!
Гърни стисна зъби. Видя, че Хейли Бекерт го наблюдава със задълбочаваща се умислена гримаса. Отдели се от групата, събрана от Торес в полукръг около входа на къщата, и тръгна през моравата към детектива и Клайн.
Миг по-късно светът се взриви.
60
На Гърни му отне известно време да осъзнае мащаба на експлозията.
Оглушителен взрив, физическа шокова вълна се удари в онази част от тялото му, обърната към къщата; бузата и шията му сякаш бяха нажилени от стотици сачми; във въздуха се понесоха буци пръст, прахоляк и задушаващата миризма на динамит — и всичко това последвано от остър звън в ушите, от който виковете около него звучаха така, като че ли идваха от много далеч.
Когато прахолякът започна да сляга, ужасната сцена постепенно дойде на фокус.
Насред димящата и смачкана трева на поляната лежаха Дуейн Шакър, Гудсън Клуц и Джо Белц — разпознаваеми предимно по незасегнатите участъци облекло, останали по осакатените им тела. Дори от известно разстояние Гърни с пристъп на гадене видя, че носът и челюстта на Шакър са изчезнали. Цялата глава на Белц липсваше. Вътрешностите на Клуц бяха на показ. Дясната му ръка още стискаше белия бастун, но китката се намираше на метър от кървящия й чукан. Марвин Гелтър беше проснат по гръб и покрит с толкова много кръв, че беше невъзможно да се познае откъде идва.
Торес още стоеше на крака, но се крепеше с мъка. Бавно пристъпи към касапницата, очевидно проверяваше за следи от живот като лекар на обсипано с жертви бойно поле.
Хейли Бекерт беше паднала на пет метра от Гърни. Гърбът й, покрит с пръст, се надигаше трескаво при всяко плитко вдишване. Шофьорът й пристигна на бегом от джипа и коленичи до нея. Каза нещо и тя кимна. Озърна се и се разкашля.
Слухът на Гърни бавно се върна и той долови зад гърба си потиснати болезнени пъшкания. Обърна се и видя, че четиримата полицаи от Специалните сили, които се бяха облягали на буса, също са пострадали. Очевидно и четиримата бяха гледали към групата пред къщата и в момента на взрива бяха ударени в лицето и очите от литналия прахоляк и боклуци.
Единият беше изтървал автомата си и пред очите на детектива се препъна в него и падна на земята с ругатни. Друг, който не държеше оръжие, се беше превил, гримасничеше и се опитваше да си изтърка очите. Трети се въртеше в кръг, стиснал автомата с една ръка, притискаше другата към затворените си очи и редуваше стенания през стиснати зъби с викове:
— Какво стана, мамка му?
Четвъртият бе опрял гръб в буса, примигваше учестено, стенеше, опитваше се да държи оръжието си в позиция за стрелба и крещеше непрестанно:
— Отговорете ми! Някой да ми отговори!
Кори Пейн беше на колене до колата си и опипваше земята за нещо, което бе изтървал.
Гърни притича до него.
— Добре ли си?
Младежът вдигна глава, целият омацан с прахоляк и със сълзящи полузатворени очи.
— Какво, по дяволите, стана?
— Взрив!
— Какво? Има ли пострадали?
— Да.
— Кой?
— Нямам представа.
Кори дишаше учестено и в гласа му прозвуча паника: