Близнаците Горт, от друга страна, нямаше как да бъдат обвинени в честност, безвредност и наивност. Почти със сигурност бяха забъркани в кървавия край на Търлок, вероятно се явяваха и източник на динамита, а пресекливият вой в гората може би принадлежеше на кучетата им. Но Гърни беше почти сигурен, че действат като инструмент на същия неизвестен манипулатор, подхвърлил доказателствата за РИС в имота им в опит да ги натопи за Джордан и Тукър и в същото време да представи Джуд Търлок като онзи, който ги е накиснал. Това беше единственият наистина смислен сценарий.
Мейнард Бигс, както Хардуик посочи, изглежда печелеше най-много от цялата работа — особено ако Бекерт се окаже обвиняем поне за част от убийствата. Всъщност, ако имаше един ясен отговор в чия полза се развиват нещата, това беше Мейнард Бигс. Гърни обаче се съмняваше във възможността той да е виновен — вероятно защото щеше да разбие увереността в собствената му способност да чете характери.
И накрая, трябваше да помисли за пастора от епископалната църква „Свети апостол Тома“ Уитакър Кулидж — човекът, осигурил посмъртна реабилитация на Джордан и Тукър, който беше главен защитник на Кори Пейн, враг на Дел Бекерт и голям фен на Мейнард Бигс. Беше също и лично свързан със случая, който Гърни намираше за най-неясен.
След като състави списъка, детективът откри, че не е повдигнал дори крайчето на завесата. Никой не изпъкваше по очевидно убедителен начин. Вероятно най-основният подход, при който се тръгваше от мотива, средствата и възможността — щеше да стесни списъка, особено частта със средствата и възможността, тъй като те бяха по-лесни за определяне.
Гърни тъкмо беше започнал да мисли за списъка от този ъгъл, когато го прекъснаха четиримата от специалните сили, завръщаха се от чешмата при бараката с мокри лица и просмукани с вода предници на якетата. Докладваха за готовността си, макар и със зачервени и присвити очи.
Гърни се надяваше зрението им да е достатъчно прочистено.
— Приоритетите в момента са: първо, да се убедите, че никой няма да влезе или да излезе от мястото без мое разрешение; второ, да установите охранявана зона в непосредствената околност на взрива и ранените; и трето, да претърсите и да обезопасите къщата. Това е най-деликатната задача. Не знаем дали Бекерт е вътре, или не е, нито какви са намеренията му.
Най-близкият до Гърни полицай отвърна:
— Тъкмо в тази област ни бива.
— Хубаво. Само ме осведомявайте какво се каните да правите, преди да го предприемете.
Четиримата се упътиха към буса, като се съвещаваха тихичко.
Намръщен срещу телефона си, към Гърни се приближи Торес.
— Телефонната компания е засякла телефона на Бекерт. Но не знам дали можем да вярваме на резултата. Показва, че телефонът е извън къщата.
Гърни бе по-скоро развълнуван, отколкото изненадан.
— Знаеш ли какъв телефон използва? — попита той.
— Блекбери. Като всички други в управлението.
— Къде засичат координатите му?
— Общо взето, където сме ние.
— Бъди по-конкретен!
— Не мога. Казаха, че заради разстоянието между мобилните антени местоположението може да се определи в радиус седем метра около централната точка. Така че разполагаме с кръг с диаметър четиринайсет метра, който включва цялата редица коли и района около нас.
— Добре. Значи вече знаем, че блекберито на Бекерт е у някого другиго. Така че сме наясно и че съобщението, което Клайн е получил от този номер, е дошло от другиго, а не от комисаря, включително така нареченото признание, предложението да се предаде и списъкът с хора, които трябва да присъстват, трима от които вече са мъртви.
Торес се втренчи в него:
— Изглеждаш все едно си на ръба да проумееш теорията за относителността на Айнщайн!
— Даже нещо по-хубаво. Май най-сетне проумях целия безумен случай. Ела с мен.
Гърни почти изтича до буса на специалните сили. И четиримата членове на отряда бяха вътре. Трима проверяваха пълнителите на оръжията си. Четвъртият вадеше от калъфа му таран.
— Няма да ви трябва артилерията — увери ги Гърни. — Ще откриете Бекерт в къщата, в стаята, в която е телевизорът. Гледа РАМ. Няма да ви трябва и таранът — той бръкна в джоба си и връчи на ченгето ключа, който му бяха дали от агенцията за недвижими имоти сутринта. — Не влизайте в къщата, докато не ви кажа. Първо трябва да намеря нещо!
Ченгетата от отряда изглеждаха не по-малко озадачени от Торес.
— Просто чакайте да дам знак — обясни детективът, — и всичко ще е наред… — обърна се към Торес. — Трябва да намерим липсващ телефон.