— Ти, мръсно копеленце такова!
Детективът извади оръжието си, направи бърза оценка на ситуацията и реши, че изчакването на подходящия момент би било по-безопасен вариант, отколкото да се опитва незабавно да арестува Пейн.
Това решение се оказа грешка.
След като остави Хейли да изтощи прилива си на гневна енергия, Кори я обърна, хвана я през врата и с удивителна бързина я помъкна заднешком от колата към края на поляната, като едновременно с това в свободната му ръка се появи деветмилиметров „Глок“.
Гърни остана на място и стабилизира беретата на покрива на хондата в очакване на възможност за чист изстрел в главата на Пейн.
— Всичко приключи, Кори. Не влошавай положението!
Пейн не отвърна. Изглеждаше наясно с целта на Гърни.
Справяше се добре с прикриването на тялото си зад Хейли и постоянно люлееше главата й насам-натам с резки движения, за да превърне стрелбата в неприемлив риск.
Гърни пак извика:
— Пусни я, Кори, и хвърли пистолета. Колкото повече се бавиш, толкова по-зле ще стане!
Изумително — или може би предвидимо за естеството на РАМ ТВ — обикалящият оператор зае позиция, в която образува триъгълник с Гърни и Пейн на другите два върха. След бърз поглед към детектива постепенно премина към близък план на младежа и жертвата му.
Гърни опита отново:
— Колкото по-дълго я държиш, толкова повече влошаваш положението!
Пейн избухна в смях:
— Всичко е за добро. Всичко е за добро! — Само че не говореше на детектива. Обръщаше се към камерата. Което ще рече, че говореше на Бекерт чрез телевизора в къщата.
Грозната истина, която Гърни беше сглобил чрез поредица от наблюдения, включително и чисто новата сателитна чиния в ъгъла на къщата, беше, че докато Пейн е държал баща си в плен на Рапчър Хил, го е заставял да гледа РАМ и да стане свидетел на спектакъла на собственото си съсипване.
— Всичко е за добро! — повтори Пейн, изкривил уста в зловеща усмивка, прицелена в камерата, с поглед мъртъв и студен като на акула. — За добро е! Нали това каза, след като уби майка ми? Нарече я „безполезна наркоманка“. Каза, че смъртта й от дрогата била за добро. След това я замени с тази жлъчна смрадлива кучка. Посмя да я замениш с това — тази гнила, изтумбена курва! Всичко е за добро! — Той тръсна свирепо главата на Хейли, преди да продължи с речта пред камерата. — Кроеше фалшиви обвинения на слаби, уплашени хора, за да ги махнеш от улиците. Твоите улици. Пращаше безпомощните нещастници да умират в затвора. Все за добро! Натика приятелката, която обичах, в адска дупка, където я насилиха и я убиха. Все за добро. Караше копоите си да разстрелват дребни дилъри на дрога насред улицата за „съпротива при арест“. Все за добро… — Той се взря през камерата с нечовешките си очи. — Ето защо мисля да сторя същото. Крушата не пада по-далеч от дървото. Ще вкарам куршум в главата на тази курва. Все за добро. Честит Ден на майката, кучко!
Гърни изскочи иззад колата, стреля във въздуха и изкрещя:
— Насам, отрепко!
В мига, в който глокът се отклони от слепоочието на Хейли към детектива, твърдо металическо дрънчене отекна почти едновременно с шумния откат от изстрел в гората и пистолетът излетя от ръката на Пейн. След първоначалната си изненада той бутна Хейли към Гърни и с бързината на спринтьор се стрелна сред тъмните борове. Няма и минута по-късно гората се изпълни със странен вой, който нарастваше равномерно по сила и свирепост, внезапно премина в дълбоко, зверско ръмжане, докато високочестотната свирка не породи абсолютна тишина.
В този момент спецчастите изведоха от къщата изпития Дел Бекерт с хлътнали очи. Към стомаха му с тиксо бяха овързани три пръчки динамит с детонатор. Командирът на отряда се обади на щатската полиция, за да се увери, че сред идващите подкрепления има специалист по експлозиви. Междувременно, Бекерт и съпругата му се гледаха от разстояние, на лицата и на двамата се четеше шок и отчаяние.
Хардуик излезе на поляната между дърветата, гушнал своя АК-47. Когато се приближи достатъчно, Гърни попита спокойно:
— Е, каква беше цялата тази дяволия с показното като по уестърните?
Хардуик изглеждаше засегнат:
— Моля?
— Да избиеш така оръжието от ръцете на Пейн. Никой не прави подобни каскади!
— Знам.
— Е, защо тогава опита?
— Не съм. Целех се в главата и не улучих.
Скоро до поляната достигна звукът от приближаващи сирени. Изглежда, идваха отвсякъде. Хардуик направи гримаса: