Тъй като очевидно се намираха в различни студиа и се гледаха един друг в монитори, всеки участник говореше в насочената към него камера. Гърни проучи лицето на Блейз Лавли Джаксън. От нея лъхаше почти плашеща целеустременост и неумолимост.
Тя оголи зъби в недружелюбна усмивка.
— Не ме изненадва, че започвате от главата за краката. В това няма нищо ново, та нали млади чернокожи падат жертва през цялото време. Откак свят светува по улиците все се плиска кръвта ни. Отровна вода, ухапани от плъхове бебета, гниещи къщи, пълни с нашата кръв. Даже тук, в малкото ни градче, има голям гаден затвор, пълнен с кръвта на чернокожите, още от времената на законното робство. Днес е застрелян един бял полицай и вие задавате такъв въпрос? Питате ме колко съжалявам аз? Не виждате ли, че започвате отзад напред? Не мислите ли за важно да попитате какво се е случило първо? Дали чернокожи са стреляли по бели полицаи? Или белите полицаи са стреляли по чернокожи? Струва ми се, че имате проблем с последователността. Ето, моят въпрос е такъв: къде е съжалението за Лакстън Джоунс? Къде е съжалението за всички чернокожи, застреляни в главата, застреляни в гръб, пребивани до смърт, година след година, в течение на векове, без никаква причина тук, на божията земя? Стотици години и краят му не се вижда! Къде е съжалението за всичко това?
— Тази тема би могла да послужи за основа на по-обширна дискусия — заяви Килбрик с покровителствено смръщени вежди. — Сега, госпожице Джаксън, аз ви задавам разумен въпрос, породен от безсмисленото убийство на служител на обществото, който се е опитвал да осигури безопасността на сбирка на АРС, организирана от вас. Ще ми се да знам какво изпитвате по повод убийството на този човек.
— Този един човек? Искате от мен да загърбя стотиците, хилядите млади чернокожи, убити от белите мъже? Искате да ги загърбя, за да се изпълня със съжаление за това едничко бяло момче? И след това да ви разкажа за съжалението си? И може би колко съжалявам, че съм виновна за изстрел, с който нямам нищо общо? Ако това желаете, госпожо, ще ви кажа нещо — нямате си представа в какъв свят живеем! Сега ще ви кажа и още нещо право в хубавото личице — нямате си представа колко сте откачили, по дяволите.
Наред със задълбочаващата се гримаса на лицето на Стейси Килбрик в погледа й се четеше задоволство — вероятно задоволството, че е постигнала целта на РАМ да изцеди максимум противоречията от всяка ситуация. Тя продължи с лека усмивчица:
— А сега да чуем другата гледна точка — господин Гарисън Пайк. Каква е вашата гледна точка за събитията, които се случват в Уайт Ривър?
Пайк поклати глава и отвърна с многострадална усмивка:
— Съ-съвършено предвидима трагедия. Причина и следствие. Крушата не п-пада по-далеч от дървото. Това е ц-цената, която всички п-плащаме за годините либерална слободия. Ц-цената за политическата коректност… — акцентът му беше смътно провинциален. При всяко заекване примигваше със синьо-сивите си очи. — Тези п-първобитни посегателства върху реда и закона са ц-цената на плахото отношение.
Килбрик го подкани да продължи:
— Бихте ли пояснили?
— Страната ни е на п-пътя на п-плахото угодничество. Неведнъж, а до безкрай отстъпва на исканията на малцинствата — черни, кафяви, жълти, ч-червени, каквито се с-сетите. Проснали сме се като килимчета под краката на армиите нашественици, мелези хрантутници и терористи. Отстъпваме пред исканията на културни саботьори — атеистите, абортаджиите, содомитите. Ужасната истина, Стейси, е, че живеем в страна, където всеки зъл ч-човек и всеки безполезен сегмент от обществото си имат поддръжници на високи места и специална закрила от закона. Колкото по-отвратителна е простъпката, толкова повече я з-защитаваме. Естественият резултат от това отстъпление е хаос. Общество с краката нагоре. Поддръжниците на реда биват нападани на улицата, а нападателите им се преструват на жертви. Пациентите, Стейси, са превзели лудницата. От нас се очаква да сме политически коректни, докато те само се оплакват от неравноправието, на което са подложени. По дяволите, какво неравноправие? Да те слагат начело на опашката за работа, да ти дават облекчения и да се ползваш от специално покровителство, защото си малцинство? А сега се оплакват и че са непропорционално представени в з-затворите. Простата логика подсказва, че непропорционалното извършване на престъпления ги е пратило там. Елиминирайте черните престъпления и практически в Америка няма да остане престъпност.