Таня Джордан напусна Уайт Ривър, без да говори с никого.
За първи път в живота си Дел Бекерт твърдо отказваше всякакъв контакт с медиите. По време на отвличането се беше състарил с години и стресът обещаваше да продължи да го гнети. Следователите от Министерството на правосъдието и щатската прокуратура на Ню Йорк подеха внимателна ревизия на личното му участие в предполагаеми нарушения на гражданските права, подправяне на улики и възпрепятстване на правосъдието.
В рамките на месец след като смени починалия Гудсън Клуц новият шериф Фред Китини беше арестуван и обвинен в седем случая на склоняване към фалшиви показания под клетва.
Специалист по бързо писане на книги за сензационни престъпления, катастрофи и знаменитости създаде роман, наречен „Лавли“, който разглеждаше фаталния съюз на Блейз Лавли Джаксън с Кори Пейн. На корицата се виждаше облечена в кожени дрехи фигура с каска, яхнала червен мотоциклет — точно като онзи, собственост на Джуд Търлок, който Джаксън бе откарала от мястото на стрелбата на Поултър Стрийт като част от сложния заговор на Пейн.
Без особен шум преместиха статуята на полковник Езра Уилард от обществения парк в частното имение на богаташ, самоописващ се като специалист по история на Гражданската война. Той не криеше симпатиите си към каузата на Конфедерацията, което породи у мнозина неприятни мисли относно решението на проблема. Някои хора щяха да са далеч по-щастливи, ако статуята бе надробена и използвана за баластра. Но мнозинството в градския съвет се задоволи да одобри далеч по-малко драматичен ход и да се отърве от поне една назряла причина за расов конфликт.
Мейнард Бигс беше назначен от губернатора като временно изпълняващ длъжността главен прокурор до предстоящите специални избори, за спечелването на които сега беше фаворит.
Преподобният Уитакър Кулидж изнесе поредица добре приети публични проповеди за разрушителната сила на омразата. Той я описа с фразата, с която Мейнард Бигс описваше расизма: „бръснач без дръжка, който реже онзи, който го държи, също толкова дълбоко, колкото и жертвата“. И винаги успяваше да вкара в проповедите си обобщение от осем думи за живота и смъртта на Кори Пейн: Омразата му го направляваше. Омразата му го уби.
Известно време след кървавата кулминация на Рапчър Хил, последвана от показания на Гърни пред щатските и федералните следователи, които се струпаха в Уайт Ривър, двамата с Мадлин видимо нямаха желание да обсъждат случая.
Често на лицето на съпругата му се изписваше умислено изражение, но детективът знаеше от дългия си опит, че е най-добре да не я разпитва — щеше да сподели какво я мъчи, когато е готова.
Случи се една вечер в началото на юни. Тъкмо бяха приключили спокойната си вечеря. Плъзгащата се врата беше отворена и топлият летен ветрец носеше уханието на прецъфтяващите люляци. След известно мълчание Мадлин заговори:
— Смяташ ли, че нещо ще се промени?
— Имаш предвид расовото напрежение в Уайт Ривър?
Тя кимна.
— Ами… случват се неща, каквито не е имало преди. Гнилите ябълки отпадат от полицейското управление. Преглеждат се стари случаи, особено инцидентът с Лакстън Джоунс. В ход е по-прозрачен процес на прием на граждански оплаквания. Статуята я няма. Водят се дискусии за създаване на специална комисия, която…
Мадлин го прекъсна:
— Знам всичко това. Съобщенията. Пресконференциите. Така де… не ти ли звучи като поредния пример на пренареждане на шезлонгите по палубата на „Титаник“?
Гърни сви рамене:
— Това им е работата на моряците.
— Какво имаш предвид?
— Не е ли това задачата на хората, които избираме да решават проблемите ни? Те не разрешават нищо, просто пренареждат елементите, за да намалят политическото напрежение и да изглежда, че правят нещо значимо. Истинските промени не се случват по този начин. Не са така управляеми или предвидими. Получават се само когато хората видят нещо, което не им е попадало преди; когато истината, независимо от причината, ги удари достатъчно силно и достатъчно шокиращо, за да им отвори очите.
Мадлин кимна по-скоро на себе си, отколкото на него. След малко стана от масата и отиде до отворената врата, за да погледне към долното пасище, хамбара и езерото.
— Смяташ ли, че това иска да направи Уолтър Трешър?
Въпросът изненада Гърни.
Той помисли известно време.
— Да, така смятам. Има естествено влечение към това да вади подробностите на бял свят и да разкрива истината, дори когато е грозна, може би особено когато е грозна.