— Ще пуснеш кокошките навън, нали?
— Ще стигна и до това.
Мадлин пренебрегна острия тон на съпруга си, целуна го и тръгна покрай аспержите, точно когато енергичната й колежка и терапевт Джералдин Миркъл свали стъклото на колата си и извика:
— Andiamo[3]! Лудите ни чакат! — и смигна на Гърни. — Имам предвид персонала!
Детективът проследи как колата й подскача по пътя през пасището, завива покрай хамбара и изчезва от поглед по чакълестия път.
Въздъхна. Недоволството в отговора му по повод кокошките на Мадлин беше детинска проява. Глупав стремеж да запазиш контрол, когато няма причина да отлагаш. Първата му съпруга се беше оплаквала, че е маниак на тема контрол. Като двайсетгодишен не го забелязваше. Но сега беше очевидно. Мадлин като цяло не реагираше с друго освен с веселие, от което детективът се чувстваше още по-глупаво.
Отиде до кокошарника и отвори вратичката към ограденото дворче. Разхвърля на земята малко готови смески, царевични зърна и слънчоглед и четирите кокошки изтърчаха навън и започнаха да кълват. Гърни поседя и ги погледа известно време. Съмняваше се, че някога ще се почувства така увлечен по тях като Мадлин.
Няколко минути преди девет се настани на кухненската маса, отвори лаптопа и отиде на раздела „Гледай на живо“ в уебсайта на РАМ. Докато чакаше обещаната пресконференция да започне, телефонът му звънна. Номерът на екрана му се стори смътно познат.
— Гърни на телефона.
— Обажда се Уолтър Трешър. Открил си нещо исторически ценно?
— Твоята оценка би била по-смислена от моята. Ще ти бъде ли интересно да погледнеш находката?
— Спомена нещо за зъби, нали? И нож с абаносова дръжка?
— Освен всичко друго. Парчета вериги, панти, стъклен буркан…
— Отпреди Революцията?
— Така мисля. Основите са от дялан камък в датски стил.
— Само по себе си не е определящо. Ще го погледна. Утре. Рано сутринта. Устройва ли те?
— Ще се погрижа да ме устройва.
— Ще се видим тогава, ако приемем, че междувременно не гръмнат някого на моя територия.
Трешър затвори пръв, без довиждане.
Докато новинарският блок на РАМ обявяваше, че пресконференцията ще започне всеки момент, в основата на екрана запълзя ред с удебелени букви:
ВЛАСТИТЕ РАЗКРИВАТ ШОКИРАЩИ НОВИ ФАКТИ
Вместо водещата с нейното изражение хибрид между решителност и загриженост на екрана се появиха трима господа в строги костюми, седнали на маса с лице към камерата. Пред всеки имаше табелка с името и длъжността му. Кметът Шакър, комисар Бекерт, окръжният прокурор Клайн.
Гърни насочи вниманието си към Бекерт, хубавец с вид на филмов актьор в роля на бързо издигнал се генерал от морската пехота. В средата на четиридесетте, със стегната фигура и квадратна челюст, нетрепващ поглед, посребрена коса и къса военна подстрижка, той беше очевидният център на гравитация в групата.
Кметът Шакър беше пълен, с подпухнали устни, подозрителни очета и дълъг бретон с цвета на ръжда, заресан назад, за да прикрие плешивината му.
Клайн, който седеше от другата страна на Бекерт, изглеждаше по-объркан от всякога. На всеки няколко секунди съсредоточено стиснатите му устни се присвиваха в миниатюрни тръпки, които по някаква странна причина напомниха на Гърни за миниатюрните вибрации по протежение на пролома Сан Андреас, които набраздяват с напрежение повърхността на иначе спокойната вода.
На екрана започна да примигва надписът КРИЗИСНИ НОВИНИ и камерата се фокусира върху Бекерт. Когато мигащата фраза изчезна, той заговори. Гласът му беше ясен, сух и без акцент. В него се долавяше позната нотка, но Гърни не успя да определи на какво му напомня.
— Преди час отряд от Специалните тактически сили на полицейското отделение в Уайт Ривър проведе успешна акция в щаба на Алианса за расова справедливост. В съответствие със съдебните заповеди, помещенията бяха опразнени и в момента се извършва обиск. Криминолозите събират за проучване всички документи, компютри, телефони и други потенциални уличаващи материали. Четиринайсет души бяха арестувани по обвинения, включващи телесна повреда, тормоз, противопоставяне на полицията, притежание на наркотици и носене на незаконно оръжие. Тази процедура се провежда вследствие на получената от нас достоверна информация, свързана със смъртта на разстреляния патрулен полицай Джон Стийл. Бъдете сигурни, че всички наши сили са съсредоточени в залавянето на отговорните за отвратителното убийство на един от най-добрите полицаи в Уайт Ривър — човек, заслужил дълбокото ми уважение и възхита… — комисарят сведе глава за миг мълчание, преди да продължи. — Имам важна молба. Двама високопоставени членове на организацията на АРС — Марсел Джордан и Върджил Тукър — са били забелязани да напускат демонстрацията в Уилард Парк половин час преди стрелбата по полицай Стийл. Искаме да узнаем къде са се намирали по време на произвеждане на изстрела. Имаме причини да смятаме, че същите тези лица са се измъкнали от щаба на АРС преди тазсутрешната акция. Жизненоважно е да намерим и двамата. Ако знаете къде са или имате информация, която да ни отведе до тях, моля, обаждайте се по всяко време, денем или нощем.