— А има ли рецидиви? Хора, които твърдят, че полицията в Уайт Ривър играе по свои собствени правила.
— Повечето от осъдените дилъри на наркотици тъкмо това разправят. Разбира се, никой от тях не може да го докаже. Съдиите и заседателите в региона са преобладаващо на страната на ченгетата. Но номерът е в това, че колкото точки за популярност печели Бекерт в бялата половина на Уайт Ривър, толкова губи в черната. Не че там не искат да се отърват от престъпните елементи, но имат чувството, че комисарят си играе на господ и стоварва чука с допълнителна сила върху чернокожите, за да се изкара герой.
— Значи тенджерата под налягане ври?
— И още как. За нещастие на Бекерт, недоволството, което няма как да бъде изразено в случая с дилърите на наркотици, намери идеален изход в случая на Лакстън Джоунс. Разликата между него и Тъгъл е, че Джоунс не е бил сам. Имал е приятелка, станала свидетел на случката и твърдо решена да направи нещо по въпроса. Блейз Лавли Джаксън.
— Гледах я по „Вечерен сблъсък“ на РАМ. Много гневна дама ми се стори.
— Много е гневна. Но е и много умна. Така че на Бекерт му предстоят особено проблемни времена — и трябва да избягва зейналите под краката си дупки, ако иска да стигне там, накъде го се е запътил.
— Имаш предвид в кабинета на главния прокурор?
— И по-нагоре. Мизерникът като нищо се вижда дори в Белия дом някой ден.
Хардуик вероятно преувеличаваше амбициите на Бекерт. Но пък… кой знае? Комисарят определено подхождаше за ролята, и то повече от много от гнусните копелета, хвърлили око на най-горното стъпало на стълбата. Всъщност с това лице като на каменна статуя направо си просеше да го изсекат на Ръшмор[5].
— Междувременно — смени темата Гърни — имаме снайперист на свобода. Успя ли да научиш нещо за Стийл?
Хардуик сви рамене.
— Праволинеен. Правел е всичко по правилата. Умен. Завършил колеж. Следвал задочно право. Искаш ли да поровя по-дълбоко?
Гърни се замисли по-сериозно, но след малко поклати глава.
— Засега не.
Хардуик го изгледа с любопитство.
— Е, какво следва? Ще се запишеш ли за лова на снайперисти?
— Не мисля. Ако Клайн се притеснява от методите на Бекерт, това си е негов проблем, не мой.
— Значи ще обърнеш гръб?
— Изглежда ми като разумно решение.
Хардуик го озари със сурова широка усмивка:
— Имаш предвид, че не храниш апетити към мръсната купчина пране в тъмния килер? Мамка му, Гърни, имаш повече здрав разум, отколкото мислех!
10
Гърни прекара пътуването от „Абелардс“ до дома си в премисляне на онова, което му бе казал Хардуик по повод Бекерт, и в опити да си внуши, че отдръпването от случая е най-разумният курс на действие.
Чу звъна на стационарния телефон още докато излизаше от колата пред къщата. Затрудни се малко с отварянето на вратата на антрето — случваше се да заяжда в по-топло време — и докато стигне до телефона, хладен женски глас приключваше съобщението си и тъкмо оставяше номер за обратна връзка.
Детективът вдигна слушалката.
— Гърни на телефона.
— О… господин Гърни?
— Да?
— Обажда се Ким Стийл. Съпругата на Джон Стийл.
Той се намръщи и си представи телевизионния клип с ченгето, което пада по лице на тротоара.
— Ужасно съжалявам, госпожо Стийл. Моите съболезнования!
Последва продължително мълчание.
— Мога ли да съм полезен с нещо? — поинтересува се Гърни.
— Удобно ли е да дойда да поговорим? Не искам да го обсъждам по телефона… — последва още една пауза със — както му се стори — сподавено ридание. — Знам къде живеете. Мога да съм у нас до двайсет и пет минути. Удобно ли е?
Той се поколеба само за миг.
— Да, удобно е.
Затвори телефона и веднага се сети за поне три причини да откаже.
Реши засега да загърби въпросите около това защо съпругата на мъртвото ченге иска да се види с него и откъде изобщо знае за съществуването му и да използва оставащото до срещата време, за да провери в интернет за статии, които да му осигурят нещо повече от минималната информация, която вече знаеше за стрелбата.
Отиде до трапезарията, където беше оставил лаптопа си. Комбинацията от „Стийл“ и „Уайт Ривър“ извика в търсачката линкове за пресконференцията на Бекерт, медийни съобщения за инцидента и статии с мнения от всички краища на политическия спектър — всеки се стремеше да обясни истинските причини за насилието. Никъде не намери подробности за живота на Джон Стийл, като изключим факта, че е имал съпруга, сега вече вдовица.
5
Планината Ръшмор (Mount Rushmore) — известно възвишение и национален паметник в САЩ, в чиито скали са издялани лицата на четирима американски президенти. — Б.р.