По коридора се приближиха стъпки, съпроводени от тръбно издухване на нос. В залата влезе нисък и дебел мъж. Гърни го позна от пресконференцията — кметът Дуейн Шакър държеше кърпичка пред лицето си.
— Дявол да го вземе, Шакс! — възкликна слепецът. — Все едно се напъваш, докато те опрашват.
Кметът пъхна кърпичката в джоба на твърде тясното си спортно сако, седна на отсрещния край на заседателната маса и се прозина.
— И аз се радвам да те видя, шерифе! — Прозина се пак и погледна Клайн. — Здрасти и на теб, Шеридън. По-стръвен и зъл от всякога, а? Все се канех да те попитам за онази щуротия в пресата — още ли се занимаваш с маратонско бягане?
— Никога не съм се занимавал, Дуейн, тичам само по пет километра.
— Пет или петдесет, все тая… — кметът отново подсмръкна и погледна Гърни по-внимателно. — Ти си новият следовател на окръжния прокурор, нали?
— Да.
Слабият мъж в отсрещния край на масата вдигна бастуна си като поздрав.
— Знаех си, че има ново лице в стаята, чудех се само кога ще обяви присъствието си. Гърни, нали?
— Да.
— Човек на действието. Чувал съм за успехите ти. Надявам се, че скромните нива на хаос тук, в далечната провинция, не те притесняват… — Шерифът върна внимателно бастуна си на масата и се усмихна като влечуго. — Сериозно, господин Гърни, кажи ми — какво е впечатлението на човека от големия град за малкия ни проблем тук?
Гърни сви рамене:
— Моето впечатление е, че „малък“ вероятно не е подходящата дума.
— А каква дума тогава…
Прекъсна го енергичното нахлуване в залата на двама души. Гърни позна по-високия, облечен в скъп костюм по поръчка — Дел Бекерт. Носеше тънко куфарче. Другият, вероятно Джуд Търлок, беше облечен в обикновено спортно сако и панталон и съчетаваше масивно телосложение на ръгбист с безизразна физиономия на гангстер от снимка за полицейско досие.
Бекерт кимна на Клайн, после се обърна към Гърни:
— Аз съм Дел Бекерт. Добре дошъл! Запозна ли се с всички? — попита и без да дочака отговор, продължи. — Липсва само Марк Торес, който отговаря по случая с убийството. Забавиха го задачи и ще закъснее с няколко минути. Но нека започнем… — Комисарят заобиколи масата, избра си централно място, сложи куфарчето пред себе си и седна. — Може ли да пуснем малко светлина?
Джуд Търлок мина зад стола на Бекерт и вдигна щорите с опитно, равномерно завъртане. Гърни, който се оказа в стола срещу Бекерт, остана изненадан от строгата композиция на гледката, уловена в панорамния прозорец.
От задната фасада на полицейското управление тръгваше настлан с макадам път, обкръжен от телени огради с бодлива тел на върха. Водеше до друга унила тухлена сграда, няколко пъти по-голяма и с по-тесни прозорци. Черно-бяла табелка обявяваше: „Център за задържане „Холдън С. Епърт“ — официалното название на окръжния арест. На възвишение на няколкостотин метра по-нататък се извисяваше дебела бетонна стена с вишки, в която Гърни разпозна корекционното звено НП Уайт Ривър — щатският затвор, кръстен на града, който го приютяваше. С мрачната гледка, която служеше като фон за човека на централното място на масата, детективът си каза, че ако в някакъв изблик на художествено остроумие сградите на затвора могат да бъдат наречени ад на земята, Бекерт се е настанил като пазител на портите адови.
— За да не губим нишката, съм приготвил дневен ред на събранието… — Комисарят бръкна в куфарчето си и извади няколко листа. Търлок предаде по един на всички присъстващи. Бекерт допълни: — Редът е важен, особено когато се сблъскваме с безумно ниво на безредици.
Гърни прегледа краткия дневен ред. Беше спретнат, но разкриваше твърде малко.
— Ще започнем с видеоклиповете на РАМ ТВ от мястото на убийството в Уилард Парк — поде Бекерт. — Дигиталните файлове са…
Спря го забързаното тропане на стъпки по коридора. Миг по-късно в стаята влезе слабичък млад латиноамериканец, кимна извинително на всички и седна между детектива и шерифа. Търлок му плъзна през масата дневния ред, който младежът прочете със замислена гримаса. Гърни му подаде ръка.
— Аз съм Дейв Гърни, работя за окръжния прокурор.
— Знам — младежът се усмихна и така заприлича повече на развълнувано колежанче, отколкото на главен следовател на важно убийство. — Марк Торес. Полицейски участък на Уайт Ривър.
С леко раздразнение Бекерт продължи:
— Оригиналните дигитални файлове в момента се увеличават в криминалната компютърна лаборатория. Тези ще ни свършат работа засега.