— Иззе ли телефона на Стийл?
— Не.
— Защо не?
— Госпожа Стийл не беше готова да го предаде, а аз не бях в положение да го изискам.
Бекерт наклони глава в размисъл.
— Защо е отнесла въпроса към теб?
— Спомена работата, която съм извършил по друг случай.
— Каква точно?
— Помогнах да се оневини жена, която корумпирано ченге беше обвинило в убийство.
— Какво общо има това в случая?
— Нямам представа.
— Наистина ли? Никаква?
— Твърдо съм решен да остана отворен за варианти.
Бекерт погледна детектива в очите:
— Този телефон ни трябва.
— Знам.
— Ще го предаде ли доброволно, или се налага да я изненадаме със заповед?
— Ще поговоря с нея. Ако успея да я убедя, това е по-добрият начин.
— Направи го. Междувременно Джуд ще се сдобие със заповед. В случай че ни потрябва.
Търлок, който пукаше пръсти и си оглеждаше кокалчетата, кимна.
— Добре — съгласи се Бекерт. — С това приключваме събранието. Ще повторя за последен път: спазването на процедурите са от решаващо значение. Липсата на ред поражда хаос, хаосът води до провал, а провалът не е приемлив. Всички комуникации трябва да минават през Джуд. Той ще е оста на колелото. Всичко тече през него и всичко изтича от него. Въпроси?
Нямаше.
Гърни си каза, че организацията е странна, обикновено централната роля се изпълняваше от главния следовател, в този случай — Марк Торес. Тонът на бюрократичната скованост също изглеждаше прекомерен. Но тази нужда за контрол очевидно идваше от личността на Бекерт, а Гърни не искаше да товари връзката си с него, като рови допълнително по темата. Поне засега.
14
Клайн и Гърни излязоха от сградата заедно, но не си казаха нищо, докато не стигнаха до колите. Прокурорът се огледа като човек, който се притеснява да не го чуят.
— Искам да сме наясно за едно, Дейвид. Не желая да мислиш, че не съм напълно искрен с теб. На събранието обясни, че не си могъл да поискаш от Ким Стийл телефона, понеже към този момент не си имал официална позиция в случая. Е, точно това е причината, поради която не можех да ти кажа, че е идвала при мен. Разбираш, че трябва да се пипа с кадифени ръкавици…
— Същата нужда те е спряла да кажеш и на Бекерт за телефона, така ли?
— Леко изчаквах с разкритието — най-вече от уважение към притесненията на Ким. Но нещата са свързани. Най-добрите намерения понякога създадат проблеми.
— Какви проблеми?
— Простият факт, че е имало забавяне. Ако стане известно, може да създаде впечатление, че споделям недоверието на Ким към управлението. Това е причината да се отнеса към проблема така, както направих — не от желание да те подведа. Между другото начинът, по който ти реши положението с телефона на събранието, беше идеален.
— Просто казах истината.
— Разбира се. И истината може да е много полезна. Колкото повече истина — в рамките на разумното, толкова по-добре… — по челото на прокурора бяха избили капки пот.
От първата им среща в началото на случая „Мелъри“ Гърни беше наясно, че в нрава на Клайн има два съвсем отделени пласта — лустрото на самоуверен политик с втренчен в целта поглед, а под него — уплашеното дребно човече. Това, което притесняваше детектива в момента, беше нарастващата видимост на страха у събеседника му.
Окръжният прокурор отново проучи паркинга и си погледна часовника.
— Изненада ли те нещо, което видя или чу на събранието?
— Вероятното въвличане на трети човек е интересно.
— Какво мислиш за това?
— Твърде рано е да се каже.
— Каква ще е следващата ти стъпка?
— Бих искал повече информация.
— Като например?
— Искаш ли да ти пратя списък?
— По-лесно е така… — прокурорът извади телефона си и натисна няколко икони. — Записвам те.
— Ще искам да видя доклада за инцидента; снимки от местопрестъплението; копие на видеоклипа, който току-що гледахме; балистичната експертиза; биографията на жертвата; криминалните досиета на Джордан и Тукър; всичко, което измъкнеш от Бекерт по отношение на информаторите му, и бих искал да знам какво стои зад очевидната му омраза към Джордан и Тукър.
Клайн изключи записващата функция на телефона си.
— На последното мога да ти отговоря веднага. Силата на Бекерт като служител на закона върви задно със страстта за поддържане на реда. В Тукър, Джордан и цялото АРС той вижда посредници на анархията. Дел Бекерт и АРС са като материя и антиматерия — огромна бомба, която ще гръмне всеки момент.