Когато потегли към дома си, Гърни умуваше върху два проблема. Първият беше очевидната нервност на Клайн. Тя предполагаше, че прокурорът не се доверява на отношението на управлението към случая — или на самия Бекерт. Детективът се запита дали източникът на това недоверие е залегнал по-дълбоко от онзи есемес. Вторият му проблем беше мотоциклетът, който от излизането от Уайт Ривър насам поддържаше постоянна дистанция от около сто метра след него.
Намали скоростта от сто и десет на деветдесет километра в час и забеляза, че и моторът направи същото.
Увеличи скоростта отново — със сходен резултат.
Няколко минути по-късно, когато подмина знак, обозначаващ място за отдих на километър пред тях, моторът ускори в лявата лента и бързо се изравни със субаруто. Мотористът, неразпознаваем под визьора на каската, протегна ръка — държеше златна детективска звезда — и посочи приближаващата рампа за отклонение.
Отбивката се оказа просто редица паркинг места пред малка тухлена сграда, в която се помещаваха две тоалетни. Беше отделена от шосето с редица разраснали се храсти. Щом моторът отби и спря на няколко места по-нататък, усамотението на мястото подкани Гърни да премести пистолета си — „Берета“, от жабката в джоба на якето си.
Когато мотористът слезе и свали каската, Гърни с изненада видя, че е Марк Торес.
— Съжалявам, ако си помислихте, че ви следя. Всъщност със съпругата ми живеем в тази посока — в Ларвейшън. На следващия изход.
— И?
— Исках да поговорим. Не съм сигурен дали е редно да говоря с вас пряко, имам предвид на четири очи. Не обичам да излизам от установените канали, при условие че всичко би трябвало да минава през заместник-комисар Търлок, но пък реших, че до известна степен ще е приемливо, тъй като сме се срещали и преди.
— Така ли?
— Вероятно не си спомняте, но присъствах на семинар, който изнесохте в академията преди няколко години, — по процедури, свързани с разследванията. Беше наистина изумително.
— Радвам се, че ви е харесал, но…
— Май по-добре да премина към същината… — Торес изглеждаше така, все едно самата мисъл му причинява физическа болка. — Проблемът е, че… имам определеното чувство, че със случай като този съм извън свои води.
Гърни изчака колона камиони да изреве по пътя от другата страна на храстите.
— В какъв смисъл?
— Току-що ме повишиха от патрулен в детектив — преди шест месеца. Да ме поставят на ръководен пост при такъв случай, с такъв голям залог… — Торес поклати глава. — Честно казано, малко ми е неудобно… — в гласа му се прокрадна намек за акцент.
— Заради отговорността или за нещо друго?
Торес се поколеба.
— Ами… аз съм отговорен следовател по случая, но и не съвсем. Очевидно Бекерт движи нещата. Като примерно тази версия с фокусирането върху Джордан и Тукър, все едно е сигурен, че те са виновни. Аз самият не виждам достатъчно доказателства за подобна увереност. Голяма грешка ли е да говоря пряко с вас за това?
— Зависи какво искате от мен.
— Може би просто вашия телефонен номер. Бих се радвал, ако имам възможност да обсъждам едно-друго с вас. Стига да е удобно.
Гърни не виждаше причина да откаже независимо от стриктното изискване на Бекерт за потока на информацията. Той сви рамене и даде на младия детектив номера на мобилния си телефон.
Торес му благодари и след това си тръгна, като го остави да умува върху срещата им. Като всичко друго в този случай, и тя му се струваше леко съмнителна. Почуди се дали тайнствеността, обкръжаваща молбата, се дължи на несигурността на Торес, на полицейската култура в Уайт Ривър или на нещо по-неприятно.
Размислите му бяха прекъснати от преминалите над него сенки на двойка лешояди, които обикаляха около буренясала нива в съседство с тоалетните. Беше интересно, помисли си той, че лешоядите, които се хранят с телата на мъртви животни и не нараняват нищо живо, се бяха превърнали в символ на хищници, които поглъщат беззащитните. Още едно доказателство, че обществото рядко се вълнува от истината.
Тези мисли на свой ред бяха прекъснати от звъна на телефона му.
Беше Хардуик.
— Гърни на телефона.
— Дявол го взел! Онова съобщение, което ми прати от телефона на Стийл? Може и да е било истинско предупреждение. Или нещо, което претендира да е такова. Или да е напълно различно нещо, мамка му. Знаеш ли от кого е било обаждането?
— Ще можем да се заемем с това, когато се сдобием с телефона от съпругата на Стийл. Но съм сигурен, че упражнението ще завърши в задънена улица и предплатена анонимна карта. Имаш ли нещо за Бекерт или Търлок?