— Малко повече отпреди. Поисках услуга от приятел от управлението в Ню Йорк с достъп до старите архиви на наборниците — оригиналните бланки с автобиографични данни, осигурени от кандидатите. Формулярите на Бекерт и Търлок разкриват много ранна връзка. И двамата са посещавали едно и също военно училище в окръг Бътрис, Вирджиния. Бекерт е постъпил година по-късно от Търлок, но училището е било малко и са тренирали заедно.
— Интересно.
— Интересна е и бележката в биографията на Търлок, която посочва, че в училище е имал проблеми със закона. След изслушване в съда за непълнолетни, делото е било прекратено. Обясненията на кандидата, подкрепени от заявлението на шерифа на Бътрис, се оказали достатъчни, за да бъде приета кандидатурата му. Това е всичко, което пише там.
Сенките на лешоядите преминаха отново над асфалта и се спуснаха през трънливата ливада.
— Хм, а Бекерт имал ли е проблеми в училище?
— Съмнявам се или поне нищо на хартия. Първи в класа всяка година. Чист като изворната вода в Бътрис.
— Хубаво би било да знаем за какво е загазил Търлок.
— Ще ни трябва много сериозна причина, за да убедим вирджински съдия да отвори запечатаното досие на малолетен, който е настоящ заместник полицейски комисар. А в момента нямаме такава причина.
— Бъди така любезен да намериш.
— За човек, който не иска да се забърква, ми звучиш дяволски забъркан.
Гърни изчака да мине поредната колона шумни камиони.
— Една малка странност сякаш води към друга, това е всичко.
— Като например?
— Като връзката на Клайн с Бекерт. Клайн го описва като бог на реда и закона. Дори ми сподели благоговейно как Бекерт бил женен за братовчедката на губернатора.
— Е?
— Защо тогава не се доверява на този стълб на справедливостта?
— Така ли мислиш?
— Мисля, че нещо в подхода на Бекерт към това убийство плаши Клайн.
— Мамка му! Какво става, според теб?
— Не знам. Дали няма общо с плановете на Бекерт да се кандидатира за главен прокурор?
Хардуик се изсмя саркастично.
— Какво е толкова забавното?
— Един слух, който дочух. Свързан е с най-новите сочни разкрития за начина, по който предишният главен прокурор е предал Богу дух и се е отправил към небесните селения от стая във вегаски хотел. Изглежда под сто и петдесетте кила сланини на мъртвото копеле се е намирала заклещена проститутка.
— Това има ли нещо общо с Бекерт?
— Овалва образа на предишния главен прокурор в лайната, което е плюс за Господин Закон и ред. Чисто нова метла да помете старата мръсотия…
Гърни се замисли за момент.
— Онзи ден ми каза, че първата съпруга на Бекерт е починала, след свръхдоза. Имаш ли нещо повече по въпроса?
— Не е имало същинско разследване, няма записи от случая. Какво, по дяволите, ще правиш с подобна информация?
— Нямам представа. Просто задавам въпроси.
Когато Гърни се прибра, откри жълтия бийтъл на Джералдин Миркъл, паркиран до лехата с аспержи. Отекващият женски смях го изведе на патиото.
Джералдин и Мадлин се превиваха със сълзи в очите. Накрая съпругата на детектива успя да се вземе в ръце и каза:
— Добре дошъл у дома, скъпи. Джери тъкмо ми описваше срещата с пациент…
— Звучи забавно.
— О, представа си нямаш! — увери домакина Джералдин с грейнало от веселие кръгло лице. — Трябва да тръгвам вече. Бъфърд направо откача, ако не си получи вечерята навреме… — тя се изправи изненадващо пъргаво за пълна жена и забърза към колата си. Докато се настаняваше на шофьорската седалка, подвикна: — Благодаря за чая, скъпа! — и с кикот изчезна по пътя.
Мадлин отвърна на изуменото изражение на Гърни с небрежно махване с ръка.
— Просто малко черен циничен хумор. Трудно е за обяснение. Трябва да си бил там… — тя избърса отново сълзите си и се покашля. — Мислех да вечеряме тук, на открито. Въздухът е божествен.
Гърни сви рамене:
— Нямам нищо против.
Мадлин се прибра в къщата и се върна след десетина минути с подложки за хранене, прибори и две големи купи, препълнени с любимата й салата със студени скариди, авокадо, домати, червена маруля и натрошено синьо сирене.
И двамата бяха гладни и почти не говореха, докато не приключиха с вечерята. Четирите кокошки бяха погълнати от непрестанното си хранене и кълвяха тревата по краищата на патиото.
— Бъфърд е котаракът на Джералдин — уточни Мадлин и остави вилицата.
— Помислих, че е съпругът й.
— Няма съпруг. Изглежда ми достатъчно щастлива и без мъж.