Выбрать главу

Кметът веднага се притесни:

— Колко голяма околност?

— Затворената зона обхваща към двеста декара, но търсенето на улики в момента е съсредоточено върху десетина.

— А медийните лешояди?

— За тях важи същото правило за забрана на достъпа, както за гражданите.

— Мразя тези копелета!

— Може да е трудно, но ги държим под контрол.

Това привлече вниманието на Гърни.

— Появили са се на мястото тази сутрин?

— Да, сър. Незабавно. Още докато ограждахме района с лепти.

— Първоначалното съобщение за инцидента по телефона ли беше направено, или по радиостанция?

— По телефона, сър.

— Интересно.

Бекерт спря поглед на Гърни за известно време, преди да се обърне към Торес.

— Да продължим с оценката на местопрестъплението.

— Да, сър. Ще бъде по-ясно, ако започна със снимките и видеото, което току-що получих от Пол Азиз.

Шерифът вдигна глава като хрътка, надушила плячка.

— Азиииз? Мислех, че с криминалните снимки се занимава Скоти Маклинтър.

— Точно така, сър, но той е получил контузия снощи на срещата на ветераните. В болница е.

— Каква контузия?

— Паднал по стълбите на път за тоалетната.

— Ха! Струва ми се, че хлапето е правило същия номер и преди. Посъветвай го занапред да пикае на паркинга. Кой е този Азиз?

— Един от диспечерите, който случайно е и професионален фотограф. Замествал е полицай Маклинтър веднъж. Чудесна се справя.

— Що за дяволско име е Азиз?

— Не съм сигурен, сър. Може би йорданско или сирийско.

— Егати чудото, а? Май страната ни се пълни все повече и повече с такъв тип хора.

Изпълненият с омраза тон на Клуц смути Гърни, по-тревожното обаче бе друго — вероятно точно това поведение е било ключовият елемент, довел до избирането му.

Торес стрелна шерифа с неприязън и се върна към презентацията.

— Пол ни осигури повече от нужното за целите на документиране на местопрестъплението. Видеото на възможните пътища за достъп и изход до местоположението на телата ще ни бъде особено полезно. То показва и визуалните ограничения на климатичните условия.

Клайн се намръщи.

— Какви ограничения?

— Мъгла. Започна около полунощ. Не се вдигна чак до около десет сутринта. Сами ще видите в началните кадри на клипа… — Торес чукна клавиш на компютъра и посочи монитора на стената.

В началото се виждаше единствено мъглата, безформена сива маса, която се движеше сякаш в забавен каданс покрай камерата. От мътния фон започнаха да се показват тъмните клони на съседните дървета от двете страни на екрана и стана очевидно, че операторът крачи по гъсто залесена пътека. На Гърни му се стори, че чува стъпки и звука от нечие дишане. Наведе се да се вслуша по-добре и се стресна от внезапен пронизителен писък.

— Боже мили! — възкликна Клайн. — Какво, по дяволите?!

— Косове — обясни Торес. — Пол е записал и аудио заедно с видеото.

— Проклети птици — намеси се шерифът. — Това е на криволичещата алейка, която стига до южния край на езерото, прав ли съм?

Кметът се намръщи.

— Откъде разбра?

— Сляп съм, не съм глух. Всъщност имам по-добър слух от човечето хора. Съпругата ми ме води на разходки по тази алея от време на време, понеже знае колко мразя крясъците на проклетите птици. Опитвам се да накарам Клифърд Мергенталър да ги изтреби, та дано постигнем покой и тишина. За служител от „Защита на животните“, хич не се напъва да ни защитава от тях. Безполезен е горе-долу колкото и проклетите птици, дето не вършат нищо друго, освен да пищят и да серат.

Кметът се наведе напред:

— Божичко, да не би да ги чуваш и как дрискат?

— Не ми трябва да ги чувам как го правят, за да знам, че го правят… Всяка жива твар сере. Някои тях — доста повече от други… — гротескното му наблюдение бе поднесено с отблъскващ тон.

Бекерт погледна към Торес.

— Да продължим нататък!

— Стигаме до мястото, където алеята излиза на полянката.

Писъците на птиците на аудиозаписа ставаха все по-настоятелни.

Камерата излезе от тъмния тунел на алеята и на екрана се разкри открито пространство, където мъглата бе изтъняла достатъчно и Гърни успя да различи ширналите се крайезерни тръстики и подобна на барака постройка. С приближаването на камерата разчете табелата на постройката, на която бяха изписани почасови цени за наем на каяци.