Выбрать главу

Пред обектива се стрелна нещо с форма на птица.

Постепенно се очертаха и призрачните силуети на детската площадка — висока пързалка, въртележка, наклонени опори на люлка и накрая — геометричните форми на катерушката.

Гърни затаи дъх в предчувствие на онова, което щеше да види всеки момент. Независимо колко често се бе натъквал на нея по време на кариерата си, насилствената смърт винаги го разтърсваше.

Сега не беше изключение.

Камерата плавно се приближи към предната част на катерушката и труповете на двете жертви постепенно се разкриха. Бяха вързани за пречките, изправени един до друг — на място ги държаха въжета, прекарани около краката, корема и шията. И двамата бяха афроамериканци. И двамата — чисто голи. И по двата трупа се виждаха очевидни следи от побой. Лицата им бяха подути, израженията — зловещи. Между краката на единия личеше купчинка, вероятно изпражнения.

— Боже всемогъщи! — промърмори Шакър.

Клайн разтегли устни от отвращение.

Търлок се взираше в екрана с ледено безразличие.

Бекерт се обърна към видимо прежълтелия Торес.

— В кого се намира този материал?

— Сър?

— Видеозаписът и всички снимки на труповете — в кого се намират оригиналните дигитални файлове?

— При мен са.

— В каква форма?

— Картите памет от апарата, използван от Пол.

— Той направи ли копия?

— Не мисля. Предупреди ме да не губя картите.

— Ако и един кадър изтече в интернет, ще се развихри расова война.

— Наясно съм за риска, сър.

— Ще се върнем на темата — обеща Бекерт. — А сега да пристъпим към подробностите.

— Ясно… — Торес си пое дълбоко дъх и продължи: — Първоначалното ни проучване на жертвите разкри livor mortis. И двете тела оставихме на място в очакване на съдебния лекар…

Шакър го прекъсна.

— Това същото ли е като rigor mortis?

— Не, сър. Rigor mortis представлява вкочаняване на мъртвите мускули, обикновено два или три часа след смъртта. Livor mortis — трупните петна, се получава по-рано. Става дума за стичането на кръвта в долните части на тялото, щом сърцето спре да бие. В този случай се наблюдаваше в краката на жертвите… — Полицаят чукна поредното копче няколко пъти, скролна бързо през поредица снимки и спря, когато на екрана се показа близък кадър на краката на жертвите от коленете надолу. Цветът на кожата беше тъмнокафяв с изключение на стъпалата, които бяха станали тъмнолилави. Бяха насинени при прасците и имаха охлузвания на глезените.

Изражението на Шакър подсказваше, че е получил повече информация, отколкото иска.

Торес продължи:

— След няколко минути ще се върнем към белезите по краката, които може да се окажат извънредно важни. Но първо да продължим в нормалния ред на огледа, като започнем от главата надолу.

Докато говореше, той извади снимките на двете жертви в двете половини на екрана и посочи многобройните контузии по лицето, торса и краката им. Говореше със свито гърло в очевидно усилие да овладее притеснението си, но подробностите в коментара му бяха достатъчно живописни да провокират реакцията на слепия шериф.

— Звучи ми, сякаш двете момчета са били пребити като кучета… — обяви той. „Безчувствен“ би било твърде меко определение за тона му.

Торес го погледна. Чукна един клавиш и извади последната двойка кадри на разделения екран — виждаха се стъпалата на жертвите, снимани отдолу и отблизо.

Клайн се наведе напред.

— Исусе, какво, да му се не види…

Търлок погледна към екрана с все тъй каменно изражение.

Бекерт се намръщи — облак, преминал над Маунт Ръшмор.

Кметът изглеждаше объркан и притеснен.

Прогорени дълбоко в петата на лявото стъпало на всяка жертва имаше по три главни букви, гротесков монограм, който напомни на Гърни за един стар уестърн и нажежените до червено букви в края на дамгата, които димят и съскат на хълбока на жребец.

РИС

16

Шерифът наруши стреснатата тишина.

— Защо, по дяволите, се смълчахте толкова?

Торес му описа снимката.

— Мамка му — промърмори Клуц.

Шакър огледа присъстващите.

— РИС? Какво, по дяволите, е това. Нечии инициали?

— Може и това да е — съгласи се Бекерт.

Гърни беше почти сигурен, че е нещо друго. Знаеше от личен опит, че инициалите, оставени на мястото на убийство, обикновено имат връзка с организация, за част от която се смята убиецът, или пък са абревиатура на титла, която си е дал.