— Мога да го донеса на утрешното събрание. Бекерт ми се стори доста нетърпелив да го получи… — Когато събеседникът му запази мълчание, той продължи: — Или, тъй като времето е ключов фактор, можеш да изпратиш някой от хората си да го вземе от нас и да го закара направо в криминалната лаборатория в Олбъни. А междувременно ти да поискаш заповед за разпечатка на разговорите от мобилния оператор.
— Хм… значи… предлагаш в името на това да спестим време да прескочим полицията на Уайт Ривър и да отидем направо в щатската лаборатория?
Гърни за малко да се изсмее на глас. Инстинктът да си пази задника явно бе втора природа на Клайн и сега той даваше ясно да се разбере, че вариантът, който видимо предпочита, е предложение на следователя му.
— Би било разумен начин на действие — отвърна Гърни.
— Вероятно си прав. Предвид важността на времевия фактор. Добре. Утре точно в седем сутринта пред дома ти ще чака кола.
Разговорът потвърди съмненията на Гърни, че прокурорът се притеснява от Бекерт или някого другиго в отдела достатъчно, за да задържи телефона извън хватката им, докато не се сдобие със съвсем обективен запис на цялата информация, която би могла да се съдържа в него.
Насочи вниманието си към плика, извади папката по случая и разпръсна съдържанието й по бюрото. Видя стандартните документи: полицейски доклад, свидетелски показания, снимки и скици на местопрестъплението, първоначалните обобщения за постигнатия напредък, различни бележки и списъци със задачи — на пръв поглед нищо особено полезно, нито изненадващо. Имаше също и диск. Беше надписан „Видеозапис от камерите на РАМ, Уилард Парк, убийството на Стийл“. Гърни избута останалото съдържание на папката настрани и постави диска в лаптопа си.
Видеозаписът се оказа същият, който си спомняше от телевизора с големия екран от партито на Гелтър и от първото събрание на комисията за борба с извънредни ситуации. Вероятно сегментът бе извадка от по-дълъг запис, започваше около три минути преди изстрела и продължаваше около две минути след него. По време на прегледа Гърни отбеляза появата на червената лазерна точка на тила на Стийл и потвърди първоначалната си преценка, че тя предшества фаталния изстрел с малко над две минути. Точността, с която мерникът следваше движенията на Стийл, потвърди и впечатлението му, че пушката, с която е произведен изстрелът, е качена на триножник, вероятно такъв с механизъм за компенсиране на движението от рода на използваните във филмовата индустрия.
Изгледа записа три пъти. На третия забеляза странност, която не беше привлякла вниманието му преди това. Когато беше застрелян, Стийл се движеше към ново място на тротоара. Но в течение на почти двайсетте секунди преди това беше стоял неподвижен. Защо стрелецът бе подминал тази лесна възможност в замяна на по-рискованата движеща се мишена?
Продължи да преглежда съдържанието на папката, докато не стигна до компютърна разпечатка, надписана „Вероятно местоположение на стрелеца според параметрите на траекторията на куршума“. Разпечатката показваше тесен триъгълен конус, наложен върху карта на Уайт Ривър. Върхът на триъгълника достигаше мястото в края на парка, където беше застрелян Стийл. Конусът се разпростираше от тази точка на около половин километър навътре в центъра на града — разкриваше вероятната област, от която бе произведен изстрелът въз основа на изчислената траектория.
Макар че в досието нямаше показания за какво е използване диаграмата, за Гърни беше очевидно, че следващата стъпка би била да се стеснят възможностите, като се отиде на мястото, където е стоял Стийл в момента на изстрела, и с бинокъл да се огледа района, заключен в триъгълника на картата, за да се намерят чисти линии за стрелба от прозорци, покриви и открити пространства, които не са зад други постройки. Тъй като мишената е била видима за снайпериста, местоположението му следваше да е видимо от позицията на жертвата. Предприемането на тази проста стъпка драстично щеше да намали набелязания за претърсване район.
Хрумна му да се обади на Марк Торс и да се увери, че са работи в тази насока, но имаше усещането, че не трябва да се намесва. Местоположението на снайпериста вероятно скоро щеше да бъде разкрито и предадено на екип криминолози с фотоапарати, прахосмукачки, пликчета за улики и комплекти за снемане на отпечатъци. Междувременно детективът разполагаше с предостатъчно неща за вършене, които не включваха настъпване на други хора по мазолите.
Точно в момента по-продуктивен би могъл да се окаже един разговор с Ким Стийл на четири очи. По време на посещението й през деня тя бе оставила на Мадлин адреса, електронната поща и телефонния си номер.