Гърни вдигна телефона и набра номера на Ким.
— Да? — гласът й беше тежък като олово.
— Ким, Дейв Гърни се обажда.
— Да?
— Имам събрание в Уайт Ривър утре. Питах се дали е удобно да спра по път и да поговорим.
— Утре ли?
— Ще е по някое време сутринта. Удобно ли е?
— Да, разбира се. Вкъщи съм.
Детективът се зачуди дали безизразните отговори са резултат от изтощението на скръбта, или от притъпяващо емоциите лекарство.
— Благодаря, Ким. Ще се видим утре сутринта.
Тази нощ, за първи път от над година, сънува съня — смразяващо, несвързано повторение на инцидента, в който загина четиригодишният му син.
На път за детската площадка в слънчев ден.
Дани върви пред него.
Преследва гълъб по тротоара.
Самият Гърни е потънал в размисъл за съвсем други неща.
Умува върху обрат в случая с убийството, по който работи.
Разсейва го неочаквана идея, възможно решение.
Гълъбът слиза от тротоара и тръгва по платното.
Дани следва птицата.
Разтърсващ, спиращ пулса трясък.
Телцето на Дани излита във въздуха, пада на асфалта, търкаля се.
Търкаля се.
Червеното беемве ускорява.
Със свирещи гуми завива зад ъгъла.
Изчезва.
Гърни се събуди в агонията на скръбта. Обгръщаше го сивият предутринен здрач. Мадлин го държеше за ръката. Знаеше за съня. Той периодично се връщаше вече близо двайсет години.
Когато витаещите образи се разсеяха и най-лошата вълна на болката отмина, детективът стана, взе си душ и се облече.
В седем сутринта човекът на Клайн пристигна точно по план, взе телефона на Стийл и си тръгна, без да каже и дума.
В 7:45 Джералдин Миркъл дойде да вземе Мадлин, бе един от дните, в който са заедно на смяна в клиниката.
В 8:30 Гърни тръгна за срещата с Ким Стийл.
Джипиесът го насочи по междущатската магистрала до изхода за Ларвейшън и Бадминтън, оттам по Фишърс Роуд на север към Анджайна. Няколко километра по-нататък го отклони към Драй Брук Лейн — насипан с чакъл път, който се усукваше в поредица завои през стара широколистна гора. На алея, отбелязана с яркобоядисана пощенска кутия, джипиесът обяви, че Гърни е стигнал до целта. Алеята го отведе до полянка, в средата на която се издигаше малка къща, обкръжена от цветни лехи и буйна пролетна трева. Близо до дърветата стърчеше червен хамбар с метален покрив. До къщата беше паркирана малката бяла кола на Ким Стийл и детективът спря до нея.
Почука на вратата и зачака. Почука пак. След третия опит заобиколи до задната врата — със същия резултат. Докато умуваше какво да направи, погледна през задната ливада към хамбара и забеляза до вратата му голяма косачка със седалка.
Точно когато Гърни тръгна през ливадата, от хамбара излезе Ким Стийл, натоварена с голяма червена туба за бензин. Пренесе я до косачката и докато отваряше резервоара, видя детектива. Проследи приближаването му, след това се върна към задачата си, вдигна тубата и се пребори да натика чучура й в резервоара. Заговори, без да вдига поглед:
— Има доста неща за вършене.
— Може ли да помогна?
Ким все едно не чу предложението. Не изглеждаше много по-добре, отколкото при предишната им среща. Носеше същата риза, но вече правилно закопчана. Косата й беше по-сресана и лъскава.
— Извикаха го в почивния му ден — обясни, като се опитваше да балансира голямата туба над резервоара. — Тъкмо се канеше да окоси тази ливада. Казваше, че е важно да се коси поне веднъж седмично. Иначе тревата ще задръсти косачката. А щом се задръсти…
— Нека ви помогна! — Гърни посегна към тубата.
— Не! Това е моя задача.
— Добре — той спря. — Казвате, че са го извикали?
Ким Стийл кимна.
— Заради демонстрацията?
— Викаха ги всички.
— А той спомена ли кой от отдела му се е обадил?
Ким поклати глава.
— Спомняте ли си същия ден да е имал и други обаждания?
— Денят, в който беше убит?! — Не беше въпрос, по-скоро гневно избухване.
Гърни пак замълча.
— Знам, че е ужасно да се мисли за това…
Ким прекъсна детектива:
— Само за това мисля. За нищо друго не мога да мисля. Питайте каквото искате.
Той кимна.
— Просто се чудех дали същия ден Джон не е имал и други обаждания освен съобщението, което намерихте в телефона му.
— Мамка му!
Резервоарът на косачката преливаше. Ким дръпна тубата и я изтърва на земята. Изглеждаше готова да се разплаче.