Гърни се облегна назад в стола и се загледа в лешоядите, които кръжаха лениво над северния хребет.
Усмивката на Клайн се изпъна до гримаса.
— Колебания ли имаш?
— Трябва да помисля по въпроса, да го обсъдя със съпругата си.
Прокурорът подъвка малко долната си устна.
— Добре. Нека повторя, че в случая е заложено ужасно много. Много повече, отколкото си мислиш. Правилният изход би бил невероятно ползотворен за всички участници.
Той се надигна от стола, затегна вратовръзката и си сложи сакото. Извади визитка и я връчи на Гърни. Политическата му усмивка заблестя отново с пълна сила.
— Личният ми мобилен е на визитката. Звънни ми утре. Или тази вечер, ако можеш. Знам, че ще постъпиш правилно — за всички ни.
Две минути по-късно големият черен линкълн премина между езерцето и хамбара и стъпи на тесния път. Хрущенето на гумите скоро заглъхна в далечината.
Реещите се лешояди бяха изчезнали. Небето сияеше пронизващо синьо, хълмовете — зелени като художническа палитра. До патиото, в спретнатата зеленчукова градинка, днешната реколта аспержи чакаше жътва. Рехавите листа над нежните им филизи се люлееха на почти недоловимия ветрец.
Общото впечатление за пролетен покой бе опетнено само от лекия намек за серни изпарения във въздуха.
4
Гърни прекара следващия час в разглеждане на разнообразни интернет сайтове, в опит да добие по-пълна представа за кризата в Уайт Ривър от онова, което Клайн му бе описал. Имаше чувството, че го манипулират с внимателно режисирана версия на събитията.
Пребори се с импулса да прескочи на най-пресните новини за фаталния изстрел и реши първо да потърси отразяването на оригиналния инцидент — да освежи спомените си за смъртта, причинена миналия май, чиято годишнина Алиансът за расова справедливост честваше сега.
Намери ранна новинарска статия в онлайн архива на „Куад Каунти Стар“. Заглавието на първа страница бе станало притеснително често срещано впоследствие: „Рутинна проверка на книжката завършва със смърт“. Следваше кратко описание на случката:
Около 11:30 вечерта във вторник Кийрън Годард, полицай от Уайт Ривър, спира кола с двама пътници близо до кръстовището на Втора улица и Слайуок Авеню в квартал „Гринтън“ заради липса на мигач при смяна на лентите. Според говорителя на полицията шофьорът — Лакстън Джоунс, оспорил наблюдението на полицая и отхвърлил няколко молби да покаже шофьорската си книжка и документите на колата. Полицай Годард му наредил да изключи двигателя и да излезе от превозното средство. Джоунс отвърнал с поредица обиди, дал на заден и започнал да се изтегля с криволичене. Полицай Годард му наредил да спре. Джоунс подкарал напред и дал газ срещу полицая, който извадил служебния си пистолет и стрелял през предното стъкло на приближаващия автомобил. След това се обадил за линейка, както и на съответните служби и за подкрепление. Джоунс бил обявен за мъртъв при пристигането му в болница „Мърси“. Вторият пътник в колата — двайсет и шест годишна жена, идентифицирана като Блейз Лавли Джаксън, била задържана във връзка с висяща заповед за арест на нейно име и откриването на наркотично вещество в колата.
Следващата по-съществена статия в „Стар“ се появяваше два дни по-късно, на пета страница. Цитираше изявление, написано от Марсел Джордан, активист и общественик, в което той твърдеше, че полицейската версия на престрелката била „фабрикация, предназначена да оправдае екзекуцията на човек, изложил на показ мръсните ризи на полицейското управление — човек, решен да разкрие и да направи обществено достояние безпричинните арести, предварително уговорените дела и бруталността, вихрещи се из полицейските сили на Уайт Ривър. Твърдението на полицая, че Лакстън се е опитвал да го прегази, е съшита с бели конци лъжа. Той не е представлявал никаква опасност за униформения служител. Лакстън Джоунс беше хладнокръвно убит“.
За трети път „Стар“ споменаваше събитието седмица по-късно. Описваше напрегната сцена на погребението на Лакстън Джоунс, гневен сблъсък между опечалените и полицията. Погребението било последвано от пресконференция, на която активистът Марсел Джордан заедно с Блейз Лавли Джаксън, пусната под гаранция, и Девалон Джоунс, брат на починалия — обявява образуването на Алианс за расова справедливост — организация, чиято мисия е „защитата на братята и сестрите ни от рутинно насилие, нападения и убийства, изпълнявани от расистките служби за защита на закона“.