На екрана се показа по-широка, но също толкова западнала улица с магазини със спуснати метални ролетки от двете страни.
— Този запис е от улична камера, монтирана на светофара на кръстовището… — Торес погледна към Гърни: — Програма за предотвратяване на престъпността чрез надзор. Тази инициатива… — Той прекъсна обяснението си и посочи екрана: — Ето… там… Това е нашето превозно средство, което кара на запад по Бридж Стрийт. Вижте… сега… преминава край знака „Мостът е затворен“ и продължава нататък.
Клайн попита дали този път води другаде освен към самия мост.
— Не, сър. Само до моста.
— Възможно ли е да се кара по него?
— Да, просто като се преместят конусите, които препречват пътя. И те наистина са били преместени.
— А какво има от другата страна? Възможно ли колата да е минала по моста, за да стигне някъде другаде?
— Степента на разрушение би попречила. Преценихме, че най-вероятната причина да се стигне до този участък по това време на нощта ще е, за да се изхвърли нещо в реката. И се оказахме прави. Именно там намерихме триножника, използван за стабилизиране на пушката…. — Торес посочи към екрана: — Ето… същата кола… се връща от моста.
Усмивката на Клайн засия отново.
— Добра работа, детектив!
Гърни наклони глава с любопитство.
— Марк, откъде знаеш как е използван триножникът?
— Доказателството е на снимките, които сме направили в апартамента, използван от стрелеца — той чукна няколко клавиша и на екрана се появи кадър на апартаментска врата с шпионка на нея. Номерът на апартамента — 5С — беше издраскан и избелял. Следващата снимка, изглежда, бе направена от същото положение, но вече с отворена врата и изглед към жилището.
— Снимката, която всъщност искам да покажа, е малко по-нататък — обясни Торес, — но нямах време да променя поредността.
— Кой ви пусна вътре? — попита Гърни.
— Чистачът.
Гърни си спомни собственото си прекъснато разследване в Уилард Парк и траекторията, посочена от проникналия в дървото куршум. Тя включваше множество прозорци в три различни сгради.
— А как се спряхте на този конкретен апартамент?
— Получихме сведения.
— Чрез обаждане?
— С есемес.
— Анонимен или от известен източник?
Бекерт се намеси:
— Имаме политика да не обсъждаме източниците. Нека продължим!
Следващата снимка беше направена през отворената врата на апартамента и гледаше през малко фоайе към голяма необзаведена стая. Отсреща имаше отворен прозорец. На следващата снимка, направена от място по-близо до средата на стаята, през прозореца се виждаше гледка към града. Зад няколко ниски покрива Гърни забеляза тревист участък, обграден от високи борове. С малко по-усърдно взиране успя да различи жълта черта — полицейската лента около района, където току-що бе имал спречкване с местното ченге. Очевидно беше, че апартаментът предлага на снайпериста идеалното място да свали всеки в околността на ливадата, на която се е провеждала демонстрацията.
— Добре — обади се Торес с известна възбуда, — сега стигам до ключовите ни улики…
На следващата снимка, направена в същата стая, на същото ниво, се виждаше долната половина на радиатор и претъпканото пространство под него. В сянката на радиатора, в дъното до стената, Гърни забеляза мекия отблясък на бронзова гилза.
— Калибър 30–06[7]. — обяви Торес. — Същият като на куршума.
— С ясен отпечатък на нея? — поинтересува се Клайн.
— Два. Вероятно от палец и показалец, както се зарежда карабина с ударник.
— Знаем ли дали е била с ударник?
— Такава е конструкцията на повечето от този калибър, изработени през последните петдесет години. Ще знаем със сигурност, след като от балистичния погледнат по-подробно следите от екстракцията и изстрела.
Следваше снимка на под с паркет. Торес посочи три бледи следи на прашната повърхност, всяка с големината на монета, разположени на около метър една от друга, по ъглите на въображаем триъгълник.
— Виждате ли тези малки отпечатъци? — попита той. — Тяхното разположение съответства на разтварянето на краката на триножника, който открихме в реката. Височината му, ако е бил поставен на това място, осигурява пряка линия за изстрел към мястото на покушението.
— Имаш предвид към тила на Джон Стийл? — попита Гърни.
— Да. Точно така.
Торес продължи със следващата снимка — малка баня, в която имаше душкабина, мръсна мивка и тоалетна. Последваха два близки плана — хромираната дръжка на казанчето и вътрешността на тоалетната чиния. Във водата плаваха смачкана топка цветна хартия и парче лейкопласт.
7
Обозначението 30–06 означава калибър 0,30 инча = 7,62 милиметра (в случая 0,308 инча), образец 06 — 1906 година. — Б.р.