— Тук извадихме късмет — обясни Торес. — Имаме хубав отпечатък от палец на дръжката на казанчето и предмети в чинията, по които не само има отпечатъци, но и ДНК материал. Хартията е обвивка от сандвич с импрегнирана повърхност и е съхранила три добри отпечатъка. На лепенката има следи от кръв.
Клайн се въодушеви.
— Пуснахте ли отпечатъците за анализ? Нещо за тях?
— Нищо на местно или щатско ниво. Чакаме резултати от интегрираната система на ФБР. Вашингтон държи над сто милиона отпечатъка, така че сме обнадеждени. В най-лошия случай ще се окаже, че стрелецът не е бил арестуван досега и изобщо не са му вземани отпечатъци. Но дори при това положение, след като хванем правилния човек, ще имаме твърди доказателства, които го свързват с апартамента, с гилзата и триножника. Има и още една находка, която не съм споменал — охранителна камера на Бридж Стрийт е снимала колата на стрелеца отстрани, с тъмен образ на шофьора, видим през страничния прозорец. В настоящото си състояние не се вижда, но компютърната лаборатория в Олбъни има мощен увеличителен софтуер. Така че сме обнадеждени.
Изказването му беше подчертано от приглушено звънване от съобщение, пристигнало на телефона на Бекерт.
— Лицевата идентификация ще сложи край на играта — заяви Клайн.
Торес огледа присъстващите.
— Имате ли въпроси?
Бекерт беше видимо погълнат от съобщението на телефона си.
Шерифът се усмихваше неприятно.
— Ако другите ни проучвания открият ползвателя на колата на Девалон, увеличителната магия на „Олбъни“ може да прикове нашето момче за стената. Снимките са прекрасно нещо. Много убедителни пред съдебните заседатели…
— Господин Клайн? — подпита Торес.
— Засега нямам въпроси.
— Детектив Гърни?
— Чудех се просто… колко е дълбока водата?
Младият следовател се намръщи озадачено:
— В чинията ли?
— В реката.
— Където е открит триножникът ли? Грубо метър.
— Някакви отпечатъци по перваза на прозореца или касата?
— Има стари и избелели, нищо ново.
— По вратата на апартамента?
— Също.
— По вратата на банята и кранчетата на чешмата?
— Същото.
— Успяхте ли да откриете в сградата човек, който да е чул изстрела?
— Говорихме с няколко обитатели, които смятат, че може да са чули нещо като изстрел. Бяха доста неясни. Това не е квартал, в който хората обичат да говорят с полицията или биха признали, че са станали свидетели на каквото и да е… — той вдигна длани в жест, че се предава. — Други въпроси?
— Не и от мен. Благодаря, Марк. Добра работа!
Младият детектив си позволи миг на леко самодоволство. Напомняше на Гърни за Кайл — неговият двайсет и седем годишен син от първия брак. Което на свой ред го подсети, че му дължи обаждане. Кайл беше наследил собствената му склонност към усамотяване, така че общуването помежду им, колкото и приятно да беше, когато се случеше, бе спорадично. Обеща си да се обади още днес. Може би след вечеря.
Гласът на Бекерт го върна в настоящето:
— Явно вече е време да преминем към нашия напредък по убийството на Джордан и Тукър. Тази сутрин направихме пробив в разследването и очакваме допълнително развитие в следващия половин час. Така че моментът е подходящ за кратка почивка… — Той погледна телефона си. — Ще се съберем в дванайсет и четиридесет и пет. Моля, останете в сградата. Гудсън, трябва ли ти някаква помощ?
— Не — шерифът прокара добре оформения нокът на показалеца си по протежение на белия бастун, поставен напряко на масата пред него.
20
Събранието бе възобновено точно в 12:45. Това накара Гърни да се чуди дали Бекерт някога се отклонява от стриктното си чувство за ред и процедура и как би реагирал, ако някой наруши плановете му.
Бекерт беше донесъл лаптоп, който постави на заседателната маса. Както обикновено избра стола, в който силуетът му се очертаваше на фона на прозореца и затворническата архитектура зад него.
След като синхронизира компютъра си с монитора на стената, той посочи на всички, че е готов.
— Ще започнем със сутрешното ни откритие — уебсайтът на група за расово превъзходство, която твърди, че се занимава с отмъстителни акции. Те поддържат тезата, че чернокожите се канят да разпалят война с белите в Америка — война, която нито полицията, нито военните ще успеят да спрат, тъй като и двете организации са инфилтрирани от чернокожи и либералните им поддръжници. Групата вярва, че от Бог им е дадено задължението да елиминират тъй наричаната от тях „прокрадваща се черна заплаха“, за да бъде спасена бяла Америка.