— Какво пропускам в случая? — обади се Клайн. — Аз съм окръжен прокурор. Защо не сте ми споменавали за тези хора досега?
— Защото за първи път сме в позиция да имаме истински шанс да ги закопчаем.
— За първи път? След онова, което двамата с Гудсън току-що изброихте?
За първи път Гърни виждаше Клайн да надига глава в предизвикателство срещу Бекерт.
— Теоретично бихме могли да ги арестуваме много пъти. Арестите щяха да са последвани от освобождение или слаби обвинения и да останат без присъда.
— Слаби? Какво имаш предвид със…
— Имам предвид, че хората, които повдигат обвинения срещу Горт, неизменно ги оттеглят или изчезват. В най-добрия случай щеше да имаш дело, което да бъде прекратено незабавно или да се разпадне по средата. Можеш да си мислиш, че сме способни да окажем повече натиск върху тях… да ги мъкнем всяка седмица на разпит… да ги провокираме да предприемат прибързани и недообмислени действия. Това вероятно ще има ефект с друго семейство, но не и с Горт. Но в случая има аспект, за който не споменавах досега. В поляризирания свят на Уайт Ривър расовите предразсъдъци на Горт са превърнали момчетата в герои за голяма част от бялото население. И разбира се, да не забравяме религиозната гледна точка. Близнаците са пастори в Кетскилската планинска църква за бяло наследство. И един от най-пламенните верующи в паството им е нашият тъй популярен домашен радетел за превъзходството на бялата раса Гарисън Пайк.
— Мили боже! — промърмори Клайн.
Името на Гарисън Пайк прозвуча познато на Гърни. За момент не успя да се сети откъде. После си спомни телевизионния дебат между Блейз Лавли Джаксън и скования мъж с лекото заекване — гостът, според чиято гледна точка чернокожите бяха виновни за всички проблеми на Америка.
Клайн оклюма.
— Значи решението да не ги преследвате в основата си е политическо?
Бекерт отвърна без колебание:
— Всички наши решения са политически в основата си. Такава е реалността на демокрацията. Управление според волята на народа. Нападките срещу популярни герои не носят благо никому. Просто повишават нивото на гнева у всички. Особено когато уликите се изпаряват и няма шанс да постигнеш присъда.
Клайн изглеждаше недоволен, което по мнението на Гърни беше знак за известна проява на разум.
— Какво се е променило сега?
— В смисъл?
— Нали каза, че Търлок тръгнал след близнаците Горт. Така ли е?
— Да.
— И има заповед?
— Да.
Клайн се намръщи още повече.
— Издадена на какво основание?
— Разумна увереност, че Горт са членове на терористична група, наречена „Рицари на изгряващото слънце“, както и че вероятно са преки участници в убийствата в Уилард Парк, също и че очакваме да намерим доказателства в подкрепа и на двете твърдения в личния имот на Горт…
— Какво промени политическата ситуация, която ги правеше недосегаеми досега?
— Колкото и да са популярни братята Горт в определени среди, оставянето на трупове на детска площадка променя играта. Прави ареста и осъждането им приемливи за повечето граждани. И постижими — стига да действаме бързо.
— И стига да намериш някакви сериозни доказателства, които ги свързват с групата на Рицарите. И с убийствата.
— Сигурен съм, че ще намерим нужното. Но въпреки това ще е жизненоважно да описваме положението с правилните думи. Ясни, прости, морални слова, които да не оставят съмнение, че ще има правосъдие.
— Библейските термини пасват най-добре — обади се шерифът. — Народът по тия места много си пада по Библията.
— Интересен възглед — обади се Бекерт. — И докато сме на темата…
Тихото звънване за пристигнало съобщение го спря насред изречението. Той взе телефона си и съобщението на екрана прикова цялото му внимание.
Торес, Клайн и Гърни го наблюдаваха.
Комисарят вдигна поглед и обяви с неразгадаемо изражение:
— Джуд Търлок и екипът му са влезли и са оградили имота на Горт в Клап Холоу. Провели са предварителен оглед на мястото, което, изглежда, е било напуснато наскоро. Ще разполагаме с първоначалния доклад на Джуд съвсем скоро заедно със снимки от локацията.