— Близнаците Горт са се измъкнали, а? — обади се шерифът с тон, който подсказваше, че това е предсказуем развой на събитията.
— В имота не е открит абсолютно никой — потвърди Бекерт. — Ще знаем повече съвсем скоро… — той погледна към екрана на телефона си. — Ще продължим събранието в един и петдесет! — С тези думи се изправи и излезе от залата.
Гърни бе осенен от внезапна идея как да използва свободния половин час и хукна след Бекерт в коридора, като го извика по име.
Комисарят спря и се обърна с нетърпеливо въпросително изражение.
— Мислех да изтичам набързо до онова място в края на Уилард Парк, където е бил застрелян Джон Стийл — обясни му Гърни. — Да усетя географията. Има ли проблем?
— Не. Защо да има проблем? — очевидно раздразнен от прекъсването, Бекерт се обърна и тръгна по коридора, без да чака отговор.
21
Гърни спря субаруто пред същата барикада от жълти прегради, където беше паркирал и предишния път. Отново пренебрегна предупредителните надписи „Не преминавай“ и стъпи на тротоара, който минаваше по края на ливадата.
Тръгна полека напред, като се стараеше да преповтори движенията на Стийл, както ги помнеше от видеоклипа на РАМ.
Вървеше, загледан наляво — към равната, спретнато окосена морава, където се бяха събрали демонстрантите, обърнали гръб на тротоара. В противоположния край на откритото пространство имаше висока платформа, без съмнение същата, която използваха говорителите на АРС. На края на ливадата стърчеше спорната статуя на полковник Уилард.
Гърни продължи, като спираше от време на време — също като Стийл — сякаш да обърне повече внимание на някаква част от тълпата. Първите четири дървета, които подмина по пътя покрай края на ливадата, бяха високи, но с относително тънки стволове. Петото се оказа масивният бор, в който се беше забил куршумът след преминаването през долната част на черепа на Стийл, мозъка и лицевите кости.
Гърни извървя общо три пъти маршрута напред-назад, като повтаряше пътя на Стийл към смъртта и си представяше червената точка от лазерния прицел на снайпериста, следвала жертвата на всяка крачка. Преиграването наум му се отрази толкова силно, че за момент изпита притеснителната илюзия, че усеща същата точка и на своя тил. В края на третото преминаване спря пред големия бор и се изравни с позицията на Стийл в мига на изстрела. С периферното си зрение забелязваше кървавото петно на мястото, където бе паднал поразеният полицай с внезапно секнал живот. Джон Стийл. Съпруг на Ким Стийл. Нечий син. Нечий приятел. Нечий партньор.
Превърнат за една ужасна секунда в спомен в умовете на едни, в болка в сърцата на други и в кафяво петно на асфалтирания тротоар.
Внезапен и силен пристъп на скръб завладя Гърни и го хвана неподготвен. Гърдите и гърлото му се свиха. Очите му се изпълниха със сълзи.
Не осъзна приближаването на полицая зад гърба си, докато не чу познатия неприятен глас.
— Добре, приятелю, получи съвсем ясно предупреждение тази сутрин за преминаването на…
Ченгето спря насред изречението, когато Гърни се обърна и се изправи лице в лице с него.
В продължение на няколко секунди и двамата не продумаха.
Детективът бръсна набързо очите си с опакото на дланта.
— Бекерт знае, че съм тук.
Ченгето примигна и го зяпна — очевидно започна да осъзнава, че ситуацията е по-различна от предполагаемата.
— Дали… ъъъ… познавахте полицай Стийл?
— Да — отвърна Гърни. Не смяташе, че този отговор е напълно неверен.
Когато детективът се върна в заседателната зала в управлението, Торес и Клайн вече бяха заели места и ровеха в телефоните си. Столът на шерифа беше празен. Кметът обаче се беше настанил на обичайното място в края на масата и бе зает с довършването на парче ябълков пай в стиропорена кутийка. Ръждивочервеникавият му загладен назад перчем бе леко разрошен.
Гърни седна до Клайн.
— Да не сме загубили шерифа?
— В затвора е. Очевидно един от задържаните от АРС иска да размени информация за нашия тъй наречен трети участник срещу няколко глътки свобода. Гудсън обича да се занимава лично с такива разговори… — По тона на Клайн беше очевидно, че това е апетит, който не споделя.
Гърни се обърна към кмета.
— Чух, че сте задържан за обяд в „Ротари клуб“.
Шакър преглътна, избърса трохите от ъгълчетата на устата си с палец и показалец.
— По-доброто име щеше да е обяд за клубни подлизурковци… — тонът му подсказа, че смята коментара за хитроумен и очаква молба да обясни.