Гърни започваше да губи търпение.
— Как Прингъл е обяснил факта, че жена му и ратаят вече не се навъртат наоколо? Предполагам, все някой е забелязал.
Сервитьорката отвърна:
— Каза на всички, че са избягали заедно. Даже му симпатизираха, че го е зарязала! Какво лайно!
Лу удари с длан по тезгяха:
— Твърдо си си навила на пръста! Каза, че са избягали заедно, защото така смяташе, че са направили. Така би си помислил всеки. Ако подозираш, че жена ти и наемният работник са се сдушили, а после те изчезнат заедно, какво, да му се не види, следва да си мислиш? Разумно звучи.
— Лу, понякога мисля, че няма да разпознаеш умната мисъл, дори ако те ухапе по дирника!
Двамата се взираха един в друг с тихо презрение. Настъпилата тишина се изпълни с откъси от телевизионния дебат. Едрият тип с фермерските дрехи се наведе по-напред, омагьосан от пороя лоши новини.
— … убийствата се множат…
— … престъпниците набират мощ…
Телефонът на Гърни звънна. На екрана беше изписано името на Клайн. Детективът излезе на паркинга и присви очи срещу живописната долина, ширнала се пред него, — вече се беше приспособил към полумрака в закусвалнята.
— Гърни на телефона.
— Къде си? — припряно попита Клайн.
— На отклонението на шосе 10 между Анджайна и Уайт Ривър. Защо?
— Имаме проблем. Нова стрелба по полицай. Още не знам подробности.
— Къде?
— Блустоун. Скъпарският квартал на Уайт Ривър. Оук Стрийт номер дванайсет. Каквото и да правиш, зарежи го. Вкарай си адреса в джипиеса и давай!
— Разбрано. Но щом стигна там…
— Щом стигнеш там, ще наблюдаваш. Без шум и без война за преимущество. Полицейското управление току-що научи. Ти ще си моите очи на мястото. В момента не мога да изляза от офиса. Дръж ме в течение.
— Знаеш ли нещо по въпроса?
— Снайперист. Това е. Нищо друго.
Когато Гърни започна да повтаря адреса, Клайн затвори.
На детектива му хрумна да се обади веднага на Лумис, за да му съобщи за спешния случай и да пренасрочи срещата. Докато ровеше в списъка с последните си обаждания за номера му, се сети, че е бил скрит — автоматичен навик на много полицаи.
— Така и не си получи кафето…
Гласът зад Гърни принадлежеше на сервитьорката. Той се извърна и видя, че тя държи стиропорена чашка.
— Сложих сметана. Съжалявам за разправията. Лу понякога е направо непоносим!
Гърни взе чашката и бръкна в джоба си за портфейла.
— Зарежи тази работа. За сметка на заведението е. Най-малкото, което можем да направим… — събеседничката му го озари със замаяната си усмивка.
— Благодаря. Може ли да помоля за още една малка услуга?
Усмивката й показа искрица интерес.
— Детектив Рик би трябвало скоро да дойде. Ще му кажете ли, че се налага да тръгна по полицейска работа и го моля да ми се обади? Има номера ми.
— Няма проблем! — искрицата угасна.
Гърни се качи в колата, вкара в джипиеса адреса, даден му от Клайн, и потегли към междущатската с двойно по-голяма от ограничението скорост.
Оук Стрийт се оказа разположена в по-долния край на „Блустоун“, който Клайн беше описал като скъпарския квартал на Уайт Ривър. Улицата минаваше по основата на плавен склон, който се издигаше от мрачния „Гринтън“ нагоре по платото в северния край на града. Поне доколкото Гърни забеляза, целият „Блустоун“ изглеждаше като Оук Стрийт — спокоен квартал с по-стари и добре поддържани домове, спретнато окосени дворове и с дървета покрай тротоарите. Следобедното слънце къпеше района в топло сияние.
Когато Гърни пристигна пред номер 12, преброи пет коли на полицията, паркирани кой както може под ъгъл спрямо къщата, две бяха с отворени предни врати, всички — с хаотично мигащи лампи. На входната алея беше паркирана линейка от болница „Мърси“. Двама униформени полицаи размотаваха ролка жълта лента за ограждане на местопрестъпления.
Гърни паркира до една от полицейските коли и тръгна по алеята, вдигнал пред себе си служебното удостоверение от прокуратурата.
Неколцина полицаи и детективи се въртяха на предната морава около сгъваема носилка, свалена на земята. На няколко метра от тях жена със суитшърт и джинси седеше на тревата и държеше кухненска шпатула. Ридаеше като бебе. На няколко метра от нея в тревата се въргаляше жълта кухненска ръкавица. До жената беше коленичила лекарка от Спешна помощ и я прегръщаше с едната ръка. До тях стоеше сержант с долепен до ухото телефон.