Тя поклати глава.
Когато пристигнаха в болницата, носилката вече беше извадена от линейката и я караха през отворените врати на входа на спешното.
Докато Гърни спре субаруто до тях, пътничката му вече излизаше от колата. Внезапно спря и се обърна към него. Възкликна:
— Благодаря за това, което сторихте на двора! Страшно ви благодаря! Дори не ви знам името!
— Дейв Гърни. Надявам се, че съпругът ви ще се оправи…
— О, мили боже! — тя прилепи длан за устата си и очите й се разшириха.
— Какво? Какво има?
— Вие сте човекът, с когото Рик отиваше на среща!
23
Трескавият стремеж на Хедър Лумис да последва съпруга си в болницата прекъсна всякакво обсъждане на притеснителното откритие. Гърни реши, че би било загуба на време да остане да чака, а и така би рискувал нов сблъсък с Търлок, който вероятно щеше да се появи, за да разпита Хедър. Далеч по-разумно щеше да е да се върне на местопрестъплението, което Клайн го помоли да наблюдава.
Обърна колата и не след дълго се озова отново на Оук Стрийт. Групички любопитни съседи още стояха пред домовете си. Не се виждаха нито Търлок, нито синият му експлорър, а от полицейските коли беше останала само една, но лампите й вече не мигаха. От другата й страна стоеше черен „Форд Краун Виктория“ — най-често срещаната немаркирана полицейска кола в Америка. На алеята имаше сив бус с логото на полицейското управление на вратата. Гърни паркира до полицейската кола.
Жълта лента обикаляше къщата от единия до другия край по поредица метални колчета, разположени на около пет метра навън в двора и минаваше зад отсрещния ъгъл. В цветната леха до предната врата стоеше криминолог. Дълбаеше дупка в дървената ламперия с помощта на лъскав метален инструмент, който приличаше на хирургически пинсети. Носеше латексови ръкавици и цял защитен гащеризон, типичен за професията му.
Гърни слезе от колата с удостоверението в ръка и тъкмо се запъти през моравата към оградения с лента участък, когато го спря познат глас.
— Хей! Дейв! Насам!
Обърна се и видя Марк Торес да му маха с телефона си през отворения прозорец на цивилната кола. Отиде до нея и го изчака да приключи обаждането.
Младият детектив слезе с угрижен вид от автомобила си.
— Боях се, че съм те изпуснал. Имаше ли проблем тук… след стрелбата?
Гърни сви рамене:
— Нищо сериозно. Хедър Лумис искаше да е със съпруга си. Можеше да се окаже последният й шанс да го види жив. Така че я откарах.
— О! Разумно — въздъхна Торес, но не се отпусна напълно.
— Къде е Търлок?
— Не знам. Бях в управлението. Той ми каза да дойда тук и да намеря местоположението, използвано от снайпериста на АРС.
— Снайперист на АРС? Така ли се изрази?
— Точните му думи.
— Беше толкова сигурен, че има връзка с АРС?
— Абсолютно уверен. Ти имаш ли съмнения?
— Аз имам съмнения за всичко, свързано с този случай.
— Ще знаем повече, когато Гарет извади куршума от дървенията. Отнема му толкова време, понеже се опитва да запази колкото се може повече от входния канал.
Гърни погледна към лехата и към криминолога с провиснал по високото и слабо тяло гащеризон. Беше затънал до колене в пурпурен декоративен лук и вечерни иглики — детективът ги разпозна, понеже бяха сред любимите цветя на Мадлин заедно с монардата и дигиталиса.
Торес продължи:
— Предположихме, че изстрелът може да е дошъл оттам… — той посочи обширното каре с къщи на няколко пресечки по-нагоре по хълма. — Четирима от нашите обикалят от врата на врата и се опитват да установят дали някой е видял нещо. Все някой там горе трябва да е чул изстрела, дори ако е бил заглушен — предполагам, че е така, понеже съседите тук определено не са обърнали внимание на пукот, а щяха, ако…
Гърни си спомни, че полицията бе обикаляла из „Гринтън“ за информация, но не бе получила особено съдействие след стрелбата по Стийл. „Блустоун“ обаче беше различен квартал — от тези, в които приемаха ченгетата за съюзници, а не за врагове.
— Измъкнах го! — с доволна усмивка криминологът в лехата вдигна невредим на вид куршум. Гърни и Торес преминаха под лентата и отидоха да го огледат отблизо.
— Изглежда еднакъв с този, който извади от дървото в Уилард Парк — отбеляза младият следовател.
— Да. Същият калибър, пак е с метална обвивка без видими деформации, чистичък и спретнат за балистичната експертиза… — криминологът пъхна куршума в малко пликче за улики, вече етикетирано и датирано.
— Добра работа — похвали го Торес. — Благодаря ти!