— Е, това беше всичко тук, нали? Само вадим куршума? Няма да преравяме мястото?
— Няма какво да ровим. Ще поддържаме връзка, когато намерим откъде е стреляно.
Техникът се качи в буса и си тръгна.
Гърни, последван от Торес, тръгна към дупката в дървенията. След като я огледа набързо, извади химикалката си и я пъхна докъдето влезе — десетина сантиметра навътре. Обхватът вектори, създаден от ъгъла на химикалката, до голяма степен намали участъка от хълма, който Торес първоначално бе посочил като област, откъдето е дошъл изстрелът. Дори предвид неточността на метода и вероятността каналът на куршума да е изкривен насам или натам заради контакта с жертвата или зърнистата структура на дървото, стеснената област на интерес обхващаше около двайсетина къщи.
Докато Гърни вадеше химикалката от канала, телефонът на Торес звънна.
Той вдигна и през повечето време слушаше, ококорил очи от възбуда.
— Добре, схванах. Поултър Стрийт 38. Веднага тръгваме! — и се ухили на детектива. — Май сме извадили късмет. Униформените са открили двама обитатели, които чули звук, подобен на изстрел — идвал от празна къща, която се намира между техните. Да потегляме!
Качиха се във форда и три минути по-късно бяха паркирали зад две полицейски коли на адреса на Поултър Стрийт. Оказа се улица с двуетажни колониални постройки на скромни парчета земя, с алеи, водещи към отделни гаражи. Повечето предни дворове бяха спретнато окосени морави с по няколко азалии и рододендрони в прекопани градинки.
Изключение правеше номер трийсет и осем — избуялата трева, изсъхналите храсти и спуснатите щори подсказваха, че къщата е необитаема. Отворената гаражна врата беше единственият по-необичаен елемент. Две патрулни ченгета с жълта лента обикаляха къщата, гаража, алеята и задния двор, за да ограничат достъпа. От съседната къща отляво излезе трети полицай — с масивни рамене и дебел врат, бръсната глава и сурово изражение.
Гърни и Торес го пресрещнаха пред алеята. Боби Баскомб, както го представи Марк, посочи към къщата, откъдето бе дошъл.
— Собственичката Глория Фенуик, казва, че чула кола да влиза в тази алея по-рано следобед.
— Знае ли в колко часа? — попита Торес.
— Не може да каже кога е пристигнала, но знае, че е тръгнала точно в три и трийсет и шест минути. И знае, че е била черна „Тойота Корола“ купе, а шофьорът бързал.
— Толкова ли е сигурна за часа и модела на колата?
— Сигурна е за марката, понеже самата тя има стара „Корола“. Сигурна е и за часа, понеже било необичайно в онази къща да има хора, така че когато чула колата да влиза, отишла до страничния прозорец, за да види посетителя. Не видяла никого, понеже колата вече била в гаража. Но останала да се навърта край прозореца. Няколко минути по-късно чула шумен трясък — помислила го за захлопната врата. Може би трийсетина секунди след това колата излязла на заден от гаража на улицата и както тя го описа, „подпалила гумите“ и изчезнала. Това привлякло вниманието й и госпожа Фенуик погледнала часовника.
— Успяла ли е да види шофьора?
— Не. Но каза, че сигурно трябва да е мъж, понеже жените не карат толкова бързо.
— Дадохте ли описание на колата?
— Да. Ще я пуснат за издирване.
Торес се обади в управлението и им каза да добавят към номерата на колата, свързана със стрелбата по Стийл, и черната тойота от Блустоун. След това възобнови въпросите към Баскомб.
— А жената знае ли нещо за хората, които притежават тази къща?
— Преместили са се във Флорида преди шест месеца. Не успели да продадат къщата преди заминаването, затова я дали под наем.
— А знае ли нещо за наемателите?
— Не ги е виждала, но неин приятел от бизнеса с недвижими имоти й казал, че договорът е на името на човек от „Гринтън“.
— Какво мисли тя по въпроса?
Баскомб сви рамене:
— Както можете да си представите, „Гринтън“ не е популярна дума в тази част на града.
— А съседите от другата страна?
— Холис Витър. Странен тип. Бесен е, че тревата не се коси, сърдит е на „гринтънските помияри“, дето се нанасят в „Блустоун“, бесен е и на „педалите от контрола над оръжията“. Много работи го вбесяват.
— Виждал ли е някога наемателите на къщата?
— Не. Но смята, че трябва да са чужденци.
— Защо?
— Надрънка ги някакви заради това, че не косели тревата. Не приказва много смислено.
— Исусе! — промърмори Торес. — Каза ли ти нещо полезно за случая?
— Всъщност да. И тази част е по-интересна. Подобно на дамата от другата страна, и той чул рязък трясък, но не отишъл веднага до прозореца. Както обясни, бил заключен в кенефа.