— Заключен?
— Точно тази дума използва. Важното е, че прозорецът му бил отворен. Убеден е, че това, което е чул да заминава, не е било кола. Според него е мотоциклет и звукът не идвал от улицата, а от буренясалото хълмче, което започва от задните дворове на тези къщи.
Торес го изгледа със съмнение:
— Вярваме ли на това, което казва за звука?
Баскомб цъкна с език.
— Малко го понастъпих и той сподели, че навремето бил мотоциклетен механик в „Дортлърс Спийд Спортс“.
Торес изглеждаше озадачен от противоречивите описания на превозното средство.
— Ще трябва да изясним ситуацията. В момента обаче тук ни е нужен Гарет. И трябва да влезем в онази къща. Ще поискам заповед за обиск.
— Ако искаш, за протокола — предложи Гърни. — Но имаме оправдание да влезем незабавно. Имаме причина да вярваме, че изстрелът е дошъл от това място и трябва да се уверим, че криминолозите няма да попаднат в засада, когато влязат вътре, което трябва да направят веднага.
Торес се обади за заповедта, след това звънна на Гарет Фелдър, главния криминолог.
— Добре — заяви, след като прибра телефона си. — Да започваме. Колко врати има тази къща?
— Три — отвърна Баскомб. — Предна, задна и още една отляво.
Торес погледна въпросително Гърни.
— Ти поръчваш музиката, Марк. Разположи ни където сметнеш за добре.
— Добре. Ами да. Ти иди отзад. Боби, ти върви отстрани. Аз ще съм отпред и ще дам сигнал за влизане.
Едно от двете ченгета, които опъваха лентата, погледна към тях.
— Искаш ли ни някъде?
Торес помисли за момент, после посочи:
— Идете на диагоналните ъгли на двора, за да виждате по две от страните на къщата и да наблюдавате прозорците…
Те кимнаха и се отправиха към позициите си. Баскомб, Гърни и Торес сториха същото.
Когато детективът подмина страничната врата, забеляза, че е леко открехната. Задната, както откри след няколко секунди, зееше широко отворена. Посегна към кобура на глезена си, извади беретата, свали предпазителя и зачака сигнала за влизане.
Миг по-късно чу Торес да чука по предната врата, пауза, после по-настоятелно чукане, последвано от вик:
— Полиция! Отворете веднага! — След няколко секунди тишина се разнесе: — Полицията влиза! Сега! — придружено с трошене на стъкло.
Гърни прекрачи през отворената задна врата в тесен коридор, който минаваше покрай малка баня и миришеща на застояло кухня. Разположението беше сходно с това в дома на Стийл, но всичко беше по-мрачно и прашно. Той премина през кухнята към малка трапезария, отделена от дневната с голяма арка.
В дневната нямаше килими, само една паянтова на вид лампа и малко мебели — износен диван, кресло и масичка, които допълваха усещането за необитаемост. В мъждивата светлина, която нахлуваше през частично спуснатите щори, детективът различи стълбището към втория етаж. Коридорът зад него водеше към страничната врата. Той предположи, че другата врата отдолу води към мазето.
Торес стоеше в подножието на стълбището към втория етаж, стиснал с две ръце служебния „Глок“ близо до гърдите си. Баскомб беше спрял в коридора, с подобно оръжие и в същата поза.
Торес подвикна:
— Ние сме от полицията! Моля всички в къщата да излязат веднага!
Отговори му мъртвешко мълчание. С тих глас той насочи Баскомб да провери мазето и помоли Гърни да се качи с него, за да претърсят втория етаж.
На стълбите нямаше мокет и скърцането на всяка дъска беше достатъчно да даде на евентуално скритите на втория етаж хора представа за приближаването на полицаите стъпка по стъпка.
Горният етаж се оказа също толкова унил и изоставен като първия. Имаше три спални, всяка с по едно двойно легло. Имаше баня с прашна вана, душ-кабина без завеса и празна лавица за кърпи.
Спалнята, която привлече вниманието на Гърни, гледаше към задната страна на къщата. Леглото и столът бяха избутани встрани до стената. Прозорецът беше отворен. Вътре нахлуваше достатъчно слънчева светлина, за да разкрие три отпечатъка с размер на монета на пода. Още от вратата пред детектива се разкриваше достатъчно от гледката — редица скромни къщи на няколко пресечки встрани и надолу по хълма. Предният двор на една от къщите беше ограден с жълта лента. Няколко от местните жители още се въртяха на улицата като фенове, които се мотаят около стадион дълго след като играчите са се прибрали.
Сега, когато малката къща на Поултър Стрийт бе определена като най-вероятното място за произвеждане на втория снайперски изстрел, събирането и защитата на дребни улики се превърна в приоритет. Така че не беше изненадващо Гарет да си доведе помощник. Изненадата беше по-скоро видът на сътрудничката му — ниска, набита жена, която той представи като Шелби Таунс, с гладко избръсната глава като на Боби Баскомб. Имаше сребърни пиърсинги в устните, ноздрите и ушите и бе облечена с черна тениска с надпис „размий половите граници“, отпечатан с бели букви над щедрата й гръд.