Вероятно за да защити вида й, Торес сподели с Гърни, че Шелби участва в продължителна задача под прикритие, но двойната й колежанска диплома по криминология и химия я прави идеалното почасово допълнение за проучването на приоритетни местопрестъпления.
Гърни обясни на двама им с Гарет разположението на къщата и какво са видели в стаята на горния етаж — Баскомб спомена твърдението на Глория Фенуик за кола и това на Холис Витър за мотоциклета. Торес добави, че е странно да открият в прахоляка на пода в спалнята отпечатъци от друг триножник за пушка, очевидно същия като първия.
— Защо да изхвърляш първия триножник в реката и да запазиш оръжието? — промърмори той недоумяващо. — Ако хванем стрелеца, тъкмо оръжието ще му подпише присъдата…
Торес нареди на Боби Баскомб и другите две ченгета да обиколят квартала в търсене на свидетели за пристигането и потеглянето на кола или мотор и да съберат потенциална информация за наемателите. След това се обади в щаба и помоли някой да провери в архивите на града, на окръга и на полицията чия е собствеността, кой плаща поддръжката и данъците, какви задължения са натрупани, има ли оплаквания и всичко друго, което биха могли да открият и има връзка с ползването на имота.
Междувременно Гарет и Шелби си сложиха еднократни гащеризони, терлици, ръкавици и шапки. Извадиха от буса специалните си лампи, химикали и други принадлежности за обработка на улики и влязоха в къщата.
Торес предложи, докато криминолозите се занимават със своята работа, те с Гърни да повторят разпита на съседите, за да проверят дали си спомнят нещо повече от онова, което вече бяха съобщили на Баскомб. Гърни се съгласи и младият полицай се писа доброволец за разговора с Глория Фенуик в къщата отляво.
Детективът се приближи до къщата отдясно. Искаше да научи повече за потеглянето на онзи мотоциклет. Надяваше се, че съмнителната умствена стабилност на Холис Витър не е изкривила възприятията му до пълна безполезност.
Къщата се оказа сходна по размер и разположение с тази на номер трийсет и осем. Предната морава беше разделена на две от настлана с плочки пътека, която водеше към входната врата. В средата на моравата от двете страни на пътеката беше посаден по един малък смърч. Личеше си, че алеята е пометена наскоро. Гаражната врата стоеше отворена и в дъното се виждаше военен модел „Хамър“ от началото на деветдесетте. Задното му стъкло бе закрито от конфедеративен флаг.
Още докато Гърни беше на десетина метра от къщата, входната врата се отвори и от нея излезе едър оплешивяващ мъж в камуфлажни дрехи, който държеше ротвайлер на къса каишка. Колата, флагът, дрехите и кучето подсказваха преувеличена нужда от създаване на мъжкарска аура, помисли си Гърни. Усмихна се любезно.
— Господин Витър?
— Кой пита?
Детективът вдигна удостоверението си.
— Дейв Гърни от окръжната прокуратура. Трябва да поговорим за събитията в съседната къща.
— Да сте чували някога теорията за счупените прозорци и поддържането на реда? — попита Витър с гневен глас.
Гърни беше добре запознат с тази теория от дните си в нюйоркската полиция — силно конфронтационен подход към дребните инциденти в кварталите с висока престъпност. Всяко ченге в Америка знаеше по нещо по въпроса, много управления бяха пробвали прилагането на теорията на практика и резултатите си оставаха обект на противоречиви и разгорещени дебати.
— Знам какво представлява, господине. Тя има ли някакво отношение към положението при съседите ви?
Витър посочи избуялата половин метър трева:
— Виждате ли това?
— Виждам. И какво?
Мъжагата присви очи:
— Подходът на счупените прозорци подсказва, че вие, момчета, трябва да се занимавате с дребните признаци за големи проблеми. Нарушенията… — той произнесе думата бавно и с провлачена неприязън. — Към тях трябва нула толерантност. Събудете се! Проблемът на днешния свят е, че всичките дребни гадости остават пренебрегнати. Заметени под масата. Никой не иска да се занимава с простотиите на малцинствата, с чувствителните теми, политическата коректност е това, което ни убива… — той размаха пръст срещу Гърни. — Трябва да се смачкат дребните лайнарии, та да е ясно, че и големите няма да минават. Трябва да сторим онова, което правят на други места. Да стреляме по тях. Защо не? Застреляй лайнарите! Застреляй дилърите на наркотици! Остави труповете там, където са паднали. Изпрати ясно послание!