Мадлин застана до него и се намръщи срещу екрана.
— Кой е този град?
— Уайт Ривър.
— Където са размириците?
— Да.
Тя се намръщи още повече.
— Става дума за застреляния при проверка на пътя чернокож шофьор, нали?
— Да.
— И за преместването на някаква статуя?
Гърни се обърна изненадан:
— Каква статуя?
— Онзи ден дочух посетители в клиниката да си говорят за нея. Статуя на някакъв тип, свързан с ранните времена на затвора.
— Не знаех за това.
Мадлин с любопитство наклони глава:
— Това има ли нещо общо с обаждането на Шеридън Клайн?
— Всъщност обаждането се превърна в посещение. Лично.
— Така ли?
— Спомена, че не бил чак толкова далеч и предпочитал личните срещи. Но подозирам, че поначало си е бил намислил да дойде дотук.
— Защо не го каза от самото начало?
— Като знам какъв параноичен манипулатор е, предполагам, е искал да ме изненада и да не ми позволи да запиша срещата.
— Толкова важна ли беше темата?
Гърни сви рамене.
— Не ми се стори така, но е трудно да се разбере със сигурност, без да съм наясно какво точно иска от мен.
— Изминал е целият този път и не ти е казал какво иска?
— Каза, че се нуждае от мен, за да му помогна в разследването на фаталния изстрел. Твърди, че не му достига персонал, че времето изтича и градът бил на ръба на Армагедон, такива работи.
— Но…
— Но не се връзва. Процедурно разследването на убийства е изцяло в ръцете на полицията. Ако има нужда от допълнителен персонал, решението се взема от полицейския комисар. Има си утвърдени канали. В задълженията на окръжния прокурор и на следователите му не влиза поемането на подобна инициатива — освен ако има нещо, което Клайн не ми казва.
— Спомена нещо за фатален изстрел? Кой е бил убит?
Гърни се поколеба. Смъртта на хора от службите открай време беше чувствителна тема за Мадлин и стана още по-чувствителна преди две години, когато самият Гърни беше ранен в края на случая с Джулиан Пери.
— Едно ченге от Уайт Ривър е било застреляно от снайперист снощи по време на демонстрацията на Алианса за расова справедливост.
Изражението на Мадлин изстина.
— Клайн иска ти да намериш снайпериста, така ли?
— Поне така твърди.
— Но не му вярваш?
— Имам чувството, че още не съм научил цялата история.
— И какво ще правиш в такъв случай?
— Не съм решил.
Мадлин го премери с един от онези пронизващи погледи, от които Гърни оставаше с чувството, че душата му е на показ, после смени темата.
— Помниш, че ще ходим на голямото благотворително събитие на ЛОРЖ у семейство Гелтър тази вечер, нали?
— Тази вечер ли е?
— Всъщност може и да ти хареса. Доколкото разбрах, къщата си струва да се види.
— Предпочитам да я разгледам, когато не е пълна с идиоти.
— Защо си толкова сърдит?
— Не съм. Просто не горя от нетърпение да прекарвам времето си с тези хора.
— Някои от тези хора са доста приятни.
— Според мен цялата тази работа с ЛОРЖ е малко откачена. Само им погледни емблемата — проклет съсел, изправен на задните си крака и облегнат на патерица. Боже!
— Това е рехабилитационен център за ранени животни. Каква според теб трябва да им е емблемата?
— Имам по-добър въпрос: защо трябва да присъстваме на благотворително тържество за куцащи съсели?
— Когато ни канят на разни местни събития, е хубаво да приемаме от време на време. И не ми разправяй, че не си сърдит. Очевидно си ядосан и това няма общо със съселите.
Гърни въздъхна и се загледа през прозореца.
Лицето на Мадлин внезапно грейна — една от онези така типични за емоционалността й трансформации.
— Искаш ли да се разходиш с мен по ливадата? — попита.
Имаше предвид тревистата пътека, която поддържаха окосена по края на пасището на склона зад къщата.
Той недоверчиво се намръщи:
— Току-що се върна от двучасов преход по хребета и искаш пак да излезеш?
— Прекарваш прекалено много време, приведен пред този компютър. Какво ще кажеш?
Не даде глас на първата си реакция. Не, не искаше да си губи времето в обиколки из онова старо пасище. Имаше спешни проблеми за обмисляне — протестите, които бяха на ръба на истински бунт, убийството на полицай, не съвсем достоверната история на Клайн.
След това премисли — спомни си, че винаги, когато бе приемал някое от дразнещите предложения на Мадлин, резултатът неизменно се оказваше по-добър от очакваното.