— Това е чудесно наблюдение, Хедър. Знам, че моментът е много страшен за теб и оценявам готовността ти да помогнеш!
— Искам да ти помогна. Толкова много направи за мен! Наясно съм и с риска, който пое по този начин. Да се изправиш така срещу Джуд Търлок, за да ме доведеш тук, беше… когато дори не знаеше името ми… — гласът на жената отсреща започна да трепери. — Повечето хора… не биха го направили. Нещо подобно… изисква повече от смелост. Изисква… доброта.
Помежду им се възцари кратко мълчание. Наруши го Гърни, който си прочисти гърлото и се постара да говори спокойно.
— Търлок и другите от управлението ще те разпитват за случилото се днес. Не просто за покушението, а…
— Знам как работи процесът.
— Ще им кажеш ли, че Рик е тръгвал на среща с мен, когато са стреляли по него?
— Не.
— А че сме говорили по телефона?
— Не.
Гърни помълча за момент.
— Наистина нямаш вяра на управлението, нали?
— Не, нямам.
— Знаеш ли дали Рик или Джон Стийл са разкрили доказателства за престъпни действия?
— Май… приближаваха до този момент.
— Някой помагаше ли им?
— Рик не обичаше да споделя такива подробности вкъщи. Но останах с впечатлението, че някой им дава информация, казва им кои случаи да проверяват.
— Някой в отдела?
— Рик не ми е споделял.
— Знаеш ли дали е било информация за фалшиви обвинения?
— Така мисля.
— С участието на Търлок?
— Вероятно. Той ми се струва ужасен човек.
— А Бекерт?
Хедър се поколеба.
— Вероятно не пряко. Според Рик той е от онези хора, които въртят света на пръста си, без да оставят отпечатъците си по нищо.
— Споменаха ми, че имал политически амбиции. Знаеш ли нещо по въпроса?
— Не, но не съм изненадана. То е… — Хедър изписка. — Трябва да тръгвам. Докторът дойде!
Стомахът на Гърни се сви, вероятно заразен от страха в гласа й. Надяваше се с цялото си сърце, че тя ще успее да преглътне новината, която е дошъл да й каже лекарят.
Тъкмо прибираше телефона в задния си джоб, когато се изписа входящо обаждане от Шеридън Клайн. Изкуши се да го остави да мине на гласова поща, но знаеше, че отлагането на разговора няма да постигне нищо — бавенето само увеличаваше тежестта на онова, което трябваше да бъде направено.
— Гърни на телефона.
— Какво, да му се не види, става?
— Проблем ли има?
— Казаха ми, че си нахълтал на местопрестъплението при Лумис и си извел ключов свидетел, преди да бъде разпитан от старши полицай от управлението.
— Интересна подредба на фактите. Нека ти представя друга. На косъм отклоних публична издънка, която щеше да накара Бекерт да заеква като първолак на следващата пресконференция.
— Какво, по дяволите, ще рече това?
— Ще рече, че отчаяната съпруга на простреляния полицай беше задържана, вместо да е до вероятно умиращия си съпруг, за удобство на заместник-комисаря на управлението, който притежава чувствителността на камък. Как според теб щяха да реагират на това скъпоценните медии на Бекерт?
Клайн се забави с отговора толкова много, че Гърни започна да се чуди дали е още на телефона.
— Не ми разказаха случката по този начин — изхриптя накрая, с оттекла се от гласа му енергия. — Според болницата Лумис е още жив. Разбирам, че са намерили мястото на стрелбата и Гарет Фелдър в момента го обработва. Така ли е?
— Да.
— И стрелецът на Лумис е използвал същата черна „Тойота Корола“, която е карал и в случая със Стийл?
— Може би.
— Може би?
— Едната съседка е видяла колата. Другият съсед твърди, че е имало и второ превозно средство, кросов мотоциклет. Трудно е да се каже към момента кое от двете е използвал стрелецът.
— Какво значение има? Очевидно все нещо е карал. По думите ти съдя, че изглежда, е имал допълнителна подкрепа от АРС.
— Може би.
— Не виждам къде в случая има място за „може би“. Две превозни средства. Един стрелец плюс една резерва.
Гърни запази мълчание. Имаше и други вероятности, но нямаше желание да ги обсъжда с Клайн. Не и преди да е имал възможност да ги премисли.
— Ти видя ли лично мястото? — попита прокурорът.
— Видях го.
— И?
— Сходно е с първото. Има следи от използван триножник за пушката. Чакам да видя какво друго ще извадят Гарет и помощничката му.
— Хубаво. Щом е замесена същата кола, отпечатъците, които намерят, би трябвало да са сходни с тези, събрани от мястото на покушението над Стийл, което си е мечта за всеки прокурор.