— С вас е Стейси Килбрик, намирам се пред болница „Мърси“ в Уайт Ривър, Ню Йорк, където животът на детектив Рик Лумис се държи на косъм, след като той беше повален от снайперист в собствения си преден двор, с което напрежението в този град се покачи до точката на кипене. С мен е комисар Дел Бекерт, който току-що излезе от болницата. Какво можете да ни споделите?
Бекерт беше самото въплъщение на каменна целеустременост.
— Първо, нека уверя всички ви, че държим напрегнатото положение в Уайт Ривър под контрол. Второ, напредваме бързо към идентификация и задържане на страхливеца, посмял да посегне на този прекрасен полицай, служител на нашето общество, човек с безупречно досие. Трето, имате личната ми дума, че редът и законът ще победят. На малкото заблудено малцинство, което раздухва насилието за свои собствени егоистични цели, ще кажа следното: ще бъдете изправени пред правосъдието. И накрая, призовавам ви да се молите за пълното възстановяване на детектив Рик Лумис. Благодаря!
Килбрик излезе напред да зададе въпрос, но Бекерт вече се беше запътил към тъмносин „Форд Експлорър“, който бръмчеше на празен ход на извитата алея отвъд навеса. Журналистката се обърна към камерата:
— Бяхте със Стейси Килбрик пред болница „Мърси“. Ще ви информирам за всички промени в ситуацията. Драги зрители, не забравяйте да кажете молитвите!
Прожекторите угаснаха и недоволното й изражение се завърна.
Гърни влезе във фоайето на болницата.
Макар че дизайнът й очевидно идваше от същия учебник от седемдесетте като този на полицейското управление, тя беше обновена съгласно по-новите представи за намаляване на стреса в медицинска обстановка посредством разсеяна светлина, цветове и текстури. Три усмихнати възрастни дами стояха до леко извития плот от черешово дърво на рецепцията.
Гърни бе посрещнат от елегантно облечена жена със снежнобяла коса и светлосини очи. Каза й, че идва да посети пациент в интензивното. Тя го загледа с интерес и заговори приглушено:
— Вие полицай ли сте?
— Да.
— И аз така си помислих. Ограничават достъпа, но вие вероятно го знаете. Онези от медиите са просто… — тя замлъкна с отвращение, сякаш хората от медиите бяха канални води, които могат да се просмучат в сградата. Съобщи му, че интензивното е на втория етаж и го упъти към асансьорите, като добави намръщено: — Такава ужасна история!
Когато слезе на втория етаж, Гърни се озова пред висока до кръста преграда около малко фоайе. На нея имаше табелка, която нареждаше да изключи мобилния си телефон и други електронни устройства, преди да влезе в интензивното. Зад фоайето имаше сестринска станция с компютърни монитори, оборудване за реанимиране и стойки за системи на колела. В ъгъла ухилено ченге дърдореше с привлекателна санитарка.
На бюрото на сестрите седеше слаб младеж с къса гелосана коса. Вдигна очи към Гърни. На зеления му бадж пишеше, че се казва Бейли Лейкър.
— С какво мога да съм полезен?
— Тук съм да посетя Рик Лумис. Или госпожа Лумис.
— А вие сте..?
— Дейв Гърни. Госпожа Лумис ме помоли да дойда.
Ченгето изостави сестрата и усмивката му изгасна, докато заобикаляше, за да застане до Гърни. Лъскавата никелирана табелка на гърдите му твърдеше, че се нарича К. Дж. Мазурк.
— Здравейте — заяви с присъщото на всички ченгета по света подозрително изражение. — Кой казахте, че сте?
Гърни му показа удостоверението си.
Полицаят го взе, огледа го внимателно и му го върна.
— От прокуратурата, а?
— Точно така. Госпожа Лумис ме очаква.
— Тя е в края на онзи коридор. В зоната за посетители. Изключете си телефона.
Гърни се подчини. В средата на коридора откри зала с дивани, кресла и телевизор, настроен на синоптичния канал. Когато влезе в чакалнята, видя в отсрещния ъгъл барче с кафемашина. На малка масичка до нея седяха три жени. Хедър Лумис, Ким Стийл и Мадлин.
Изненадата му да види Ким и съпругата си бързо се разсея, разпозна явлението, на което бе ставал свидетел много пъти — инстинктивната подкрепа, която полицейските съпруги си оказват една на друга в трудни времена. Хедър и Ким със сигурност вече се познаваха добре покрай съпрузите си. А именно съчувствието на Мадлин към Ким бе решило и собственото му участие в случая.
Гърни ги поздрави и се настани на четвъртия стол до масата.
— Има кафе — Хедър посочи барчето.
— Може би после. Някакви новини за Рик?