— Казаха, че състоянието му е стабилно.
— В изкуствено предизвикана кома е — обясни Мадлин равно. — За да се облекчи налягането върху мозъка му. Така че да може да се възстанови. Също като след катастрофата на приятелката ми Илейн. Поставиха я в терапевтична кома за няколко седмици. Сега си е съвсем добре.
Хедър примигна и успя да се усмихне лекичко. Ким я хвана за ръката и я стисна здраво.
В чакалнята влезе чистачка с поразителни очи с бадемовидна форма, марлена маска на устата и носа и бадж, който я идентифицираше като Чалис Крийл. Буташе количка с препарати. Маневрира сръчно през трасето с препятствия от дивани и кресла до барчето, изпразни кошчето му в чувала в основата на количката и се върна обратно в коридора.
Хедър се обърна към Гърни:
— Получихте ли съобщението ми?
— Прекъсваше, но разбрах, че искате да ме видите.
Тя бръкна в джоба на горницата си, извади приемна бланка и му я подаде.
На средата на картонената бланка бяха надраскани няколко неравномерно разпределени букви и цифри:
Гърни ги погледа известно време.
— Това е съобщение от Рик. Когато го изкарваха от линейката и прикачваха към него разни монитори, той се опитваше да говори. Искаха да опитам да разбера какво казва, но той не беше в състояние да се изкаже членоразделно. Помолих сестрата за нещо, на което да пише, и тя се върна с молив и лист. Пъхнах молива в ръката му и лист под пръстите му. Отне му много време да напише тези букви, легнал по гръб и почти в безсъзнание. Но това е…
След като проучи буквите, Гърни опита един от методите да ги групира и прочете на глас:
— К шест едно едно едно три Н А Е — погледна към Хедър. — Това говори ли ви нещо? Инициалите? Числото? Възможно ли е да е някаква сума?
Тя поклати глава.
— Да речем, че групираме буквите и цифрите различно, а тройката всъщност е буквата 3…
Съпругата на Лумис отново поклати глава.
— Може би трябва да четем числото отделно, като пощенски код.
— Пак не ми говори нищо.
— Несъмнено значи нещо — намеси се. Ким. — Нещо, което е искал да узнаеш!
На Гърни му хрумна, че съобщението може да е само продукт на халюциниращ мозък, но беше очевидно, че Хедър и Ким държат да се окаже важно, и той нямаше намерение да убива надеждата им.
— Мога ли да взема картончето със себе си? — попита той!
Съпругата на Лумис кимна:
— Мисля, че Рик се опитваше да ви каже нещо.
— Моля се на Бог да хванете копелето, което е стреляло по него! — намеси се Ким. Очите й плуваха в гневни сълзи.
Емоционалният й изблик предизвика смутена пауза.
Накрая Хедър заговори с овладян глас:
— Дел Бекерт намина.
— Какво искаше? — поинтересува се Гърни.
— Първоначално? Да се престори, че го е грижа за Рик.
— А после?
— Да разбере колко телефона е имал.
Гърни усети неприятно присвиване.
— И какво му казахте?
— Че притежаваше стандартния служебен блекбери, айфон и домашния ни номер.
— Нещо друго искаше ли да знае?
— Попита дали Рик е имал контакти с лица от Алианса за расова справедливост или от онази, другата организация, как й беше името. Бели зоват за черна справедливост? Техният говорител все се появява по всички програми, където хората си крещят едни на други. Кори Пейн? Май така се казваше. Той мрази полицията!
— А вие какво му казахте?
— Че Рик не ми е споделял за полицейската си работа. После Бекерт каза, че… че другият изстрел… — тя се поколеба и погледна към Ким.
— Няма нищо. Продължавай!
— Каза ми, че изстрелът, който е улучил Джон Стийл, дошъл от апартамент, свързан с член на АРС. И че този, повалил Рик, може би също е дошъл от къща с връзка с АРС.
Гърни помълча, докато обмисли тези твърдения, преди да се върне към споменатата по-рано тема.
— Телефоните, за които споделихте с Бекерт, — знаете ли кой от тях е използвал Рик за обажданията си до мен или до закусвалнята, или до човека, който е искал да дойде на срещата, която се предполагаше да проведем?
— Нито един. Рик има четвърти телефон, който не споменах — анонимна предплатена карта, която използваше за обаждания по проекта, по който работеха с Джон.
— И къде е сега този четвърти телефон?
— Рик го държи скрит. Знам само, че никога не го вади от къщата. И че не би желал Бекерт да се добере до него.
Гърни бе обзет от егоистично облекчение. Този скрит телефон беше единственото материално доказателство за разговора му с Лумис. Стига да си останеше в тайна, имаше малка вероятност да го обвинят, че е пропуснал да съобщи за тези разговори. Докато се чудеше колко ли добре е скрит, в залата влезе нисък тъмнокож мъж със зелена болнична престилка. Бял пластмасов бадж го идентифицираше като д-р П. У. Пател.