— Госпожа Лумис?
Тя се извърна към него със страх в очите.
— Не ви нося лоши новини — увери я лекарят с лек акцент. — Дойдох само да ви кажа, че след няколко минути ще свалим съпруга ви в радиологията за още една процедура по заснемане на мозъка. Неврохирургът я поиска. Рутинна е, не е причина за тревога. Ако със спътниците си желаете да видите пациента, преди да отиде в рентгенологията, трябва да стане сега. Разбирате ли?
Хедър кимна.
— Може ли да се познае дали има някакви промени в състоянието му?
— Няма промени, но това не е лош знак. При мозъчните травми се налага да се чака. Следим вътречерепното налягане заради контузиите, предизвикани от изстрела. Вероятно няма да се окажат проблем, тъй като куршумът не е перфорирал важни части на мозъка. Но ще чакаме и ще следим положението!
Хедър кимна неуверено:
— Благодаря ви!
— Няма защо, госпожо Лумис. Вероятно сравнително скоро ще имаме и добри новини. Но сега, ако желаете да видите съпруга си за няколко минути…
— Да, разбирам.
След като лекарят излезе от стаята, Мадлин попита Хедър:
— Искаш ли да дойдем с теб?
Тя примигна объркано.
— Да. Не знам. Да, елате! — изправи се и излезе от стаята, очевидно без да забележи, че си е блъснала коляното в ъгъла на ниската масичка за кафе.
И тримата — Ким, Мадлин и Гърни в колона — я последваха в коридора и покрай сестринската станция, където ченгето и санитарката бяха възобновили разговора си. Малко по-нататък стигаха до редица стаи за пациенти със стъклени врати. В средата на всяка имаше високотехнологично болнично легло, с оборудване за следене на състоянието.
Само едно от леглата беше заето. Четиримата посетители се събраха отвън в реда, в който бяха дошли по коридора. От мястото си Гърни виждаше само, че пациентът в леглото е с дебела превръзка на главата, кислородна маска на лицето и мрежа от жици и тръбички, която го свързваше с машините до леглото. Изглеждаше уязвим и анонимен.
Висока сестра се приближи до Хедър.
— Процедурата ви е позната, но ще я повторя заради приятелите ви. Моля, не докосвайте нищо зад стъклената врата. Важи най-вече за пациента и оборудването, свързано с него. Сензорите са чувствителни. Алармите се включват лесно. Разбирате ли ме?
Хедър отговори от името на всички:
— Разбира се. Благодаря ви.
Сестрата се наведе към нея и тихо добави:
— Виждала съм и хора в по-лошо състояние от съпруга ви да се оправят напълно!
Бременната отвори плъзгащата се стъклена врата и отиде до съпруга си. Ким я последва, но спря на прага. Мадлин остана отвън. Гърни застана до нея.
Хедър бе изцяло концентрирана в Рик и това караше детектива да се чувства не на място. Скоро то оказа същия ефект и върху Ким, която излезе и прошепна на Мадлин:
— Може би е по-добре да я оставим насаме с него?
Мадлин кимна в съгласие. В този момент видяха Хедър да се навежда над леглото и да докосва опакото на ръката на Рик с показалец.
— Тук съм, при теб — каза му тя с обич. — Точно до теб!
На излизане от интензивното Гърни забеляза, че ченгето и сестрата все още са силно погълнати от разговора си. Спря до ъгъла на сестринската станция.
— Извинете, полицай, може ли за момент?
Ченгето го зяпна.
— Сега, ако обичате!
Сестрата вдигна вежди и отстъпи с извинение, че трябва да нагледа пациентите си.
Ченгето приближи до Гърни с леден поглед.
— Какво става?
— Доколкото разбирам, тук сте, за да защитавате Рик Лумис. Имате ли представа от какво го защитавате?
— Какво ще рече това?
— Смятате, че сте тук да го предпазвате от неразрешени нахлувания на медиите, да се уверите, че няма да проникнат репортери или да се опитат да направят снимки или да говорят с Лумис. Горе-долу това е, нали?
Полицаят присви очи.
— Какво намеквате?
— Намеквам, че медийните идиоти са най-малкият ви проблем. Трябва да знаете нещо важно за покушението. Публичната версия е, че Лумис е застрелян от чернокожи радикали, понеже е ченге. Но е факт, че може да е застрелян и по друга причина. От някого, който е искал той да умре — не просто кое да е ченге, а конкретно той. Ако това е вярно, възможно е да има и друго покушение върху живота му. Може да се случи скоро и да е точно тук.
— Това пък откъде ти хрумна, по дяволите?
— Няма значение. Важното е да разбереш какъв е залогът в играта.