Ченгето прехапа устни и кимна с очевиден скептицизъм.
— Как каза, че се казваш?
Гърни повтори името си.
— Предай думите ми и на човека, който ще дойде да те смени. Той също трябва да знае за какво е тук.
Изражението на лицето на полицая подсказа на Гърни, че коментарите му може и да не бъдат предадени на следващата смяна, но със сигурност ще стигнат до Джуд Търлок.
Гърни излезе от интензивното и тръгна към залата за посетители. Откри жена си да го чака в коридора. Ким беше вътре, седнала на един от диваните. Мадлин се отдръпна от отворената врата и заговори тихичко:
— Има ли още нещо, което трябва да свършиш тук?
Гърни сви рамене.
— Направих всичко, което е по силите ми за момента. Което не е много. А ти?
— Хедър иска да прекара нощта тук. Ким смята да остане с нея. Аз мисля, че е редно да постъпя по същия начин.
— Да останеш тук, в интензивното?
— В болницата има място за такива случаи, хотел за посетители „Мърси“ е за семействата и за приятелите на пациентите. Просто ми изглежда редно да съм с тях…
— Искаш ли да остана и аз?
— Иска ми се. Но според мен Хедър и Ким биха предпочели да си навън и да разследваш — да откриеш значението на бележката от Рик.
— Утре не е ли един от дните ти в клиниката?
— Ще се обадя на Джери довечера. Може тя да ме смени или да извика някого… — Мадлин го помилва по бузата. — Карай внимателно. Ще ти се обадя, ако нещо се промени!
Гърни не помръдна.
Тя наклони глава и го изгледа изпод вежди.
— Има нещо, което не ми казваш. Какво е?
— Предпочитам да не оставаш тук.
— Защо?
— Смятам, че има вероятност за второ покушение над живота на Лумис.
— Тук?
— Възможно е.
— А вероятно ли е?
— Не знам. Вероятността ме плаши. Това не е ситуация, в която искам да се забъркваш.
Мадлин се изсмя отсечено и поклати глава.
— Бог знае, че съм попадала и в по-лоши ситуации. И то неведнъж. Когато в клиниката държахме убежище за жени, жертва на насилие, получавахме ужасни заплахи през цялото време. Също и онзи дребен проблем със запалителната смес, когато някой си помисли, че настаняваме бежанци… Помниш ли?
— И все пак…
— Възможността, за която ти говориш, няма да убеди Хедър или Ким да си тръгнат. Имам силното чувство, че правилната постъпка е да остана с тях.
— Тогава наистина трябва да…
Мадлин го прекъсна:
— Дори не си помисляй да оставаш тук за такава дреболия! Ти си се посветил на разследването. Върви и си свърши работата, а аз ще свърша моята. Сериозно говоря! Момичетата разчитат на теб. Ние ще се оправим. Ще се погрижа този Ромео отвън да си отваря очите за непознати и да стои далеч от сестрите.
Съгласи се колебливо, макар да му се искаше да не го мъчат толкова лоши предчувствия.
Мадлин го целуна по бузата.
25
Скоро след като Гърни потегли от паркинга на болницата, започна едва забележимо да ръми — имаше нужда от едно минаване с чистачките през няколко минути. Гумените пера трябваше да се сменят, бяха развили заекващо скърцане, което прекъсваше мислите му. На участъка на междущатската между Уайт Ривър и изхода към Уолнът Кросинг практически нямаше движение. На криволичещия път оттам до къщата не срещна нито една кола.
През по-голямата част от пътуването Гърни до безкрай превърташе съобщението на Рик в ума си. Предполагаше, че означава нещо, и не е просто еквивалент на бълнуване. Каквато и идея да се криеше в бележката — К61113НАЕ — значението й продължаваше да му убягва. Изглеждаше като шифър, но надали беше разумно да си представя губещ съзнание мъж, който току-що е бил улучен в главата, да запази достатъчно хладнокръвие, че да кодира нещо. А и дори да го беше направил, за кого е предназначено? Джон Стийл беше мъртъв, а кодът не говореше нищо на Хедър.
Но ако не беше шифър, тогава какво? Едната възможност бе да е съкращение. Когато ти е трудно да пишеш, съкращаваш съобщението колкото се може повече. Но съкращение на какво? И коя буква с коя трябваше да свърже? Дали съобщението завършваше на „Знае“ или „3“ беше цифрата три? И поредицата цифри брой долари ли обозначаваше? Пощенски код? Някакво количество?
Гърни все още не разполагаше с отговори, когато зави по водещия към имота му път, така че реши да остави темата настрани. Може би по-късно щеше да успее да проумее онова, което пропускаше сега.
Паркира до старата фермерска къща. Влезе вътре, взе си от хладилника морковена супа и сьомга и сипа супата в тенджера да я стопли. Отиде в спалнята да смени спортното си сако и официалната риза и панталон със стара карирана риза и избелели дънки. След това облече стария си дъждобран и тръгна към кокошарника.