Кокошките вече бяха на кацалката. Той провери гнездилките за яйца, погледна как са храната и водата и разбута малко слама, която птиците бяха събрали в ъгъла. На връщане към къщата спря при градинката с аспержите. С малкото джобно ножче, прикрепено към връзката му с ключове, отряза няколко, внесе ги в къщата и ги постави в чаша с малко вода на дъното, за да ги държи свежи. След като окачи дъждобрана да се суши, пресипа супата си в купа, а сьомгата — в чиния, и ги отнесе на масата.
Докато се хранеше, мислите му се върнаха към загадъчното послание на пострадалия. Този път, вместо да се пита кои букви и цифри може да са свързани, той се зачуди що за информация би се опитала да предаде жертвата.
Ако Лумис е смятал, че умира, може да е искал да остави любовно послание за Хедър. Гърни си представи как самият той умира и копнее да съобщи на Мадлин, че я обича — щеше да е най-важното нещо за него. Но ако Лумис не приемаше състоянието си за фатално, какво би желал да научат най-близките му?
Вероятно самоличността на човека, който го е застрелял.
Или пък самоличността на човека, когото се кани да доведе на срещата с Гърни.
Вероятно и двете — особено ако ставаше дума за една и съща личност.
В този смисъл „К61113НАЕ“ би могло да е съкратена версия на „К 6111 ЗНАЕ“ или „К 61113 НАЕ(Т)“
Как обаче тези цифри да се преведат в нечие име?
Възможно беше да се окажат идентификационен номер, който принадлежи на полицай от Уайт Ривър. После обаче Гърни си спомни, че на баджа на Марк Торес имаше три числа, последвани от три букви. Така че, ако това беше идентификация, на коя организация принадлежеше? Гърни нямаше отговор. Всъщност глождеше го чувството, че задава грешния въпрос.
Що се отнася до варианта „К“ да се отнася до някой човек, а 61113 да е неговият пощенски код… изглеждаше слабо вероятен и би го отхвърлил, без да се замисли, само че цифрите наистина съвпадаха с обхвата на кодовете за Централен Ню Йорк. Гърни си спомни, че в интензивното дори се канеше да провери местонахождението му и изключеният телефон го спря.
Осъзна, че така и не го е включил след това. Взе го и го пусна.
Машината го осведоми, че има три гласови съобщения за изминалите двайсет и осем минути. Първото беше от Шеридън Клайн, второто — от Мадлин, а третото — от доктор Уолтър Трешър. Реши да изслуша първо Мадлин.
— Здравей, скъпи. Току-що се регистрирах в хотела. Хедър още е в интензивното, чака да върнат Рик от рентгена. Ще я вземем след малко и ще потърсим нещо за ядене. Няма кой знае какво за съобщаване. Ново ченге замести предишното. Този е малко по-нащрек от Ромео. Май това е всичко. Поспи. Стори ми се изтощен. Ще се чуем сутринта. Обичам те!
Второ прослуша съобщението от Клайн.
— Къде си? Очаквах вече да си се обадил. Когато най-сетне се добрах до някого на местопрестъплението, ми казаха, че си заминал, преди да приключи търсенето на улики. Понеже ти се е обадила Хедър Лумис? Вярно ли е? Божичко, Дейвид, работиш за мен, не за Хедър Лумис. Целта на включването ти бе да ме информираш в реално време. Случаят се развива светкавично. Имаме данни от местопрестъплението, от информаторите на Бекерт, от охранителни и улични камери, от компютърната лаборатория в Олбъни. Всичко се изсипва като лавина. А ти решаваш да хукнеш към болницата и да не си вдигаш телефона! Боже! — Клайн поспря и въздъхна шумно, преди да продължи с по-кротък тон: — Утре сутрин в девет има събрание на екипа, за да прегледаме всичко, с което разполагаме, което може би включва и ясна снимка на шофьора на колата. Има и ново доказателство, което свързва братята Горт с убийствата в Уилард Парк. Моля те, ела на събранието! — прокурорът заговори по-доверително: — Подробностите и по двата случая се напасват прекрасно. Ще ми се да потвърдиш, че имат смисъл. Искам да си подредим пешките. Свържи се с мен веднага щом можеш!
Хората, които говореха за подреждане на пешките, притесняваха Гърни. Фразата подсказваше по-голямо желание за ред, отколкото за истина.
Отложи изслушването на съобщението от Трешър. Прие, че ще се окаже свързано с артефактите, които докторът бе взел за по-щателен оглед. В момента нямаше желание да обсъжда археологията на колониална Америка.
Отнесе празната си купа и чиния до мивката, изми ги и ги сложи да се сушат. Когато свърши, пасището, кокошарникът, хамбарът и езерото вече потъваха в мрак.
Не знаеше дали се дължи на внушение от коментара на Мадлин, че изглежда уморен, но му се прииска да затвори очи за малко. Влезе в кабинета да провери дали има съобщения на стационарния телефон.