Бяха три. Първото — от настойчив женски глас, който му предлагаше големи спестявания от сметката за тока. Второто — от мъжки глас с акцент, който рекламираше предварително одобрен заем за несъществуващата му компания за пилета. Третото беше от библиотеката в Уолнът Кросинг, която съобщаваше, че поисканата от Мадлин книга „Бръмбарите в Северна Америка“ вече е налична.
Гърни отиде от кабинета до долната им спалня с надеждата, че една бърза дрямка ще обере най-неприятната част от замайването му. Свали си обувките и легна на мекото одеяло, което използваха за кувертюра. Заслуша се в тихото джафкане на койотите на горното пасище. След това изпадна в дълбок и лишен от сънища сън.
Събуди се в 6:40 на следващата сутрин от звъна на стационарния телефон. Стигна до него, точно когато Мадлин започна да оставя съобщение.
— Тук съм — заяви Гърни, щом вдигна слушалката.
— О, добре! Радвам се, че те заварих.
— Нещо не е наред ли?
— Рик явно е получил някакъв вид дихателен проблем. Сложили са го на командно дишане. Хедър е в паника.
— Боже! Какво точно е станало?
— Не знам подробности. Само онова, което лекарят каза на Хедър. Правят му тестове. Опитват се да открият проблема. Може би мозъчните травми са по-големи, отколкото първоначално са сметнали. Не знам.
— Просто се опитвам да разбера дали е имало външна намеса.
— Дейвид, никой не знае нищо повече от това, което току-що ти казах.
— Добре. Ясно. При Хедър ли ще останеш?
— При Хедър и Ким, да.
— Добре. Имам среща в полицейския участък в девет. Пътем ще намина през болницата.
След като се изкъпа и се преоблече, Гърни потегли към Уайт Ривър. Плътната облачност и мъглата добавиха двайсет минути към обичайното време за шофиране. Спря на паркинга на болница „Мърси“ в 8:30.
На път към сградата забеляза до навеса патрулни коли на полицията.
Мадлин го чакаше точно до главния вход. Прегърнаха се и се вкопчиха един в друг по-дълго и по-здраво от обикновено. Когато се пуснаха, тя се усмихна, което някак подчерта тъгата в очите й.
— Някакви новини? — попита детективът.
— Нищо съществено. Още го преглеждат, направиха нов скенер. Повикали са за консултация и външен специалист. За момента са затворили интензивното за посетители.
— Как е Хедър?
— Съсипана е. Разбираемо.
— Позволиха ли й да остане горе?
— Не. Долу в столовата е с Ким. Не иска да яде, но… — Мадлин изпъшка. — О, боже, толкова е ужасно!
Покрай тях на проходилка премина огромен мъж с шина на врата и дебела превръзка на едното око. Мадлин проследи олюляването, куцукането и сумтенето му. След това се обърна:
— Най-добре върви на срещата си. Тук не можеш да помогнеш с нищо. Ако има промяна, сигурна съм, че ще стигне до Бекерт също толкова бързо, колкото и до нас.
Може би дори по-бързо, помисли си Гърни.
Когато влезе в заседателната зала, Шеридън Клайн, Марк Торес, Дуейн Шакър и Гудсън Клуц вече бяха заели местата си. Седна както обикновено до Клайн, който му кимна ледено — и това му напомни, че така и не му бе върнал обаждането.
С опакото на дланта си Шакър забърса от ъгълчето на устата си нещо, напомнящо пудра захар. Пред него имаше чаша с кафе и отворена хартиена торбичка с надпис „Поничките на Дилайла“.
Със спуснати на носа си тъмни очила Клуц полека прокарваше връхчетата на пръстите си по дължината на белия бастун, положен напречно на масата, все едно галеше домашната си змия. Добре поддържаните му нокти изглеждаха по-лъскави от обикновено.
Торес беше погълнат от някаква задача на лаптопа си.
Точно в девет Бекерт влезе в залата и седна на централното място срещу Клайн с гръб към широкия прозорец. Затворът се очертаваше като смътна грамада в мъглата. Комисарят сложи на масата една папка и спокойно я подравни по ръба.
Прокашля се.
— Добро утро, господа.
Разнесе се вълна от сходни поздравления.
— Със задоволство съобщавам — поде Бекерт с лишен от емоция глас, — че разследванията на покушенията срещу полицаите и убийството на членове на АРС са пред приключване. Детектив Торес ще обясни какво е положението при случаите със Стийл и Лумис, но първо искам да ви предам добри новини от заместник-комисар Търлок. Лабораторният анализ потвърди точно съвпадение между въжето, открито в имота на близнаците Горт, и онези, използвани за връзването на Джордан и Тукър. Издадена е съдебна заповед за ареста на братята. Имаме основания да вярваме, че може да се крият в някоя от старите каменоломни над езерото. В района са изпратени специално следово куче и водачът му плюс специален отряд.