— Стига толкова, господа. Факт е, че всички сме били подведени от детинските бръщолевения на Пейн. Положението е критично и времето е жизненоважно. Детектив Торес, обявете незабавно Кори Пейн за издирване!
— Заподозрян в убийство?
— Да, в случая с Джон Стийл. Опит за убийство при Лумис. Ще накарам Бейлър Пукет да издаде заповедта. Джуд Търлок държи досие на местните агитатори. Ще ти даде адреса на Пейн. Върви там незабавно, вземи и ударен отряд, в случай че Пейн се съпротивлява. Запечатай апартамента. Изземи всичко. Снеми отпечатъците на заподозрения от личните му вещи и ги сравни с онова, което Гарет и Шелби са успели да намерят в колата и на адресите на покушенията. Препращай всички въпроси от медиите към мен. Осведомявай ме ежечасно. Или веднага щом има важно развитие. Въпроси?
— Не, сър.
— Тогава върви! — Бекерт изглеждаше като човек, който се стреми да прецени едновременно цял набор неприятни вероятности.
Торес си взе лаптопа и забързано излезе от заседателната зала.
— Има известни причини да не искате да арестувате кучката, която му е дала колата, така ли? — попита шерифът. В тона му се долавяше лека горчивина.
— Предпочитам да я наблюдавам. От движенията й ще научим повече, отколкото ще е склонна да ни каже.
Погледът на Клайн светна:
— Дали не е възможно Кори Пейн…
Бекерт го прекъсна.
— Пейн да е тайният й любовник? Слухът, за който е споменал информаторът на Гудсън? Според мен това е една от възможностите, които трябва да проверим.
— Ако е вярно, ще ни даде изумително добър мотив.
— Вече имаме изумително добър мотив — намеси се шерифът. — Момчето мрази ченгета. Момчето стреля по ченгета. Просто е.
— Този е по-добър — възрази Клайн. — Влюбено бяло момче стреля по ченгета, за да впечатли приятелката си, чернокожа активистка. Заседателите обичат любовните мотиви. Колкото по-онеправдани, толкова по-добре!
Бекерт беше наелектризиран:
— Господа, трябва да осъзнаем къде се намираме. Не искам хората, чиято подкрепа може да се окаже полезна, да бъдат заслепени от сензационни новини… — той погледна часовника си. — Нека се съберем отново в два, за да обсъдим следващите стъпки. Съжалявам, ако четиричасовият период не е удобен, но ситуацията изисква ясни приоритети. Шеридън, ти си най-далеч от редовната си служба. Ако желаеш, можеш да използваш кабинета в края на коридора.
Клайн му благодари и без да каже и дума повече, Бекерт напусна залата.
26
Гърни нямаше търпение да излезе от сградата, която му се струваше все по-потискаща. Пристъпи на паркинга. Небето все още бе покрито с облаци. Киселият димен привкус във въздуха се усещаше по-ясно от всякога, но все пак според детектива беше за предпочитане пред атмосферата в заседателната зала. Не можеше да определи основната причина за неудобството си — неприятните хора, унилото флуоресцентно осветление в залата, сюрреалистичната гледка през прозореца или натрапващото се чувство, че официалният подход към плетеницата от покушения срещу полицаите и лидерите на АРС е изцяло погрешен.
Докато Гърни умуваше как да използва дългата пауза в събранието, на паркинга след него излезе Клайн, който изглеждаше дори по-нервен от обикновено.
— Ела — махна демонстративно към джипа си.
Качиха се отпред. Прокурорът, изглежда, търсеше къде да си сложи ръцете, като започна от скута си и накрая ги отпусна на волана.
— Е — каза след зловещо мълчание, — какъв ти е проблемът?
Агресивният му тон подейства странно успокоително на Гърни.
— Бъди по-конкретен.
Клайн разтвори пръсти и ги вкопчи във волана. Взираше се право напред.
— Слушам какво казваш на тези събрания. Какви въпроси задаваш. Как ги задаваш. Недоверието, неуважението… Ако греша, кажи ми!
Ъгълчето на устата му започна да подскача.
— Опитвам се да си спомня неуважителен въпрос. Дай ми пример.
— Не е нещо конкретно. По-скоро общата дребнава негативност. Защо червената лазерна точка е следвала Стийл толкова дълго? Как така са го застреляли в движение, вместо докато стои неподвижен? Когато намерим отпечатъци, искаш да знаеш защо не сме намерили още. Правиш голяма сцена от някакво странно съобщение на телефона на Стийл, после пък от това, че няма още странни съобщения. Съсредоточаваш се върху всякакви дребни подробности, които не подлежат на незабавно обяснение. Тотално пренебрегваш голямата картина.
— Голямата картина?
— Напълно достоверните предположения за покушенията срещу Стийл и Лумис и побоя и удушването на Джордан и Тукър. Очевидните доказателства срещу Кори Пейн за първото. Очевидните доказателства срещу близнаците Горт за второто. Случаи като опаковани с панделка. Но по някаква причина ти не приемаш, че сме спечелили. Не схващам.