— Марк ми даде номера ви. Каза, че имате въпроси за някои от снимките от местопрестъплението — гласът по телефона беше млад и ентусиазиран, досущ като на Торес и без следа от близкоизточен акцент.
— Благодаря, че се свързахте с мен така бързо. Интересувам се от две лъскави петна на пречката на катерушката и от плоски отпечатъци по въжетата — очевидно са снимани след свалянето на телата. Спомняте ли си как са били разположени първоначално едно спрямо друго?
— Плоските отпечатъци по въжетата бяха разположени на мястото, където те се прехвърляха над горната дъга на пречката. Лъскавите петна се намираха под тях, от долната страна на тръбата. Ако Марк ви е показал просто снимките на труповете отблизо, няма да забележите за какво говоря, понеже тези въжета бяха зад главите на жертвите и придържаха вратовете им за конструкцията.
— Да ви хрумна сценарий, който би могъл да обясни очевидната връзка между лъскавите петна и плоските отпечатъци?
— Не за момента. Просто автоматично снимах всичко, което изглеждаше странно… — младият полицай се поколеба. — Но… може да е някакъв вид скоба.
Гърни се опита да си го представи.
— Тоест… ако някой е преметнал въже през пречката, за да вдигне всяка от жертвите в изправено положение… след това го е затегнал със скоба, за да задържи телата на място, докато прекара намотки около стомаха и краката?
— Предполагам, че може да е направено по този начин. Описанието ви съвпада с вида на оставените следи.
— Много интересно. Благодаря, Пол. Благодаря за отделеното време. И за голямото внимание към детайлите!
— Надявам се да е от полза.
След като приключи обаждането, Гърни се облегна в стола си и се загледа замислено през прозореца на кабинета в опит да реконструира сцената наум — да си представи обстоятелствата, които биха изисквали прилагането на скоби. Не след дълго откри, че мислите му се движат в кръг и дори започва да се пита дали следите в действителност са оставени от скоби. Реши да вземе душ с надеждата това да прочисти главата му и да го отпусне.
В определен смисъл банята изпълни и двете цели, макар че „прочистването“, изглежда, се изразяваше повече в изпразване, отколкото в изясняване. При все това празният ум не беше лошо нещо. А намаляването на напрежението винаги беше хубаво.
Тъкмо приключваше с нахлузването на чисти джинси и удобно поло, когато усещането му за покой бе прекъснато от шума на отваряща се и затваряща се врата. Обзет от любопитство, отиде в кухнята и завари Мадлин тъкмо да излиза от антрето.
Тя не каза нито дума, просто отиде до другия край на дългото помещение, което служеше за кухня, трапезария и дневна, и седна на дивана до камината. Гърни я последва и се настани на креслото с лице към нея.
Не я беше виждал така изнурена и обезверена от смъртта на четиригодишния им син преди повече от двайсет години.
Мадлин затвори очи.
— Добре ли си? — попита Гърни, макар че въпросът веднага му се стори абсурден.
Жена му го погледна:
— Помниш ли Кари Лопес?
— Разбира се.
Беше една от онези истории, които ченгетата не искат да си спомнят, но не могат да забравят. Кари беше съпругата, а после и вдовицата на Хенри Лопес — млад детектив идеалист от отдела за разследване на наркотици, хвърлен от покрива на харлемско свърталище на наркомани. Случи се една зимна нощ, малко след като назначиха Гърни в същия отдел. На следващата нощ трима членове на местни банди бяха убити при престрелка с ченгета от отдела и впоследствие набедени за убийството на Лопес. Но Кари така и не повярва във версията. Сигурна беше, че убийството на съпруга й е вътрешна „работа“, че момчетата от отдела са намазвали по нещо и честността на Хенри е започнала да става проблем. Но не стигна доникъде с исканията си за разследване в отдела. Постепенно полудя. Година след деня на смъртта на Хенри се самоуби — скочи от покрива на същата сграда.
Гърни се премести до Мадлин.
— Смяташ ли, че Хедър е в същото състояние?
— Мисля, че може да тръгне в тази посока.
— А Ким?
— Точно сега я крепи гневът. Но… не знам! — тя поклати глава.
28
В осем часа същата вечер и двамата седнаха пред бюрото в кабинета, Гърни отвори раздел „Гледай на живо“ в уебсайта на РАМ ТВ и щракна на иконката „Важни въпроси с Карлтън Флин“.
В скромна крачка встрани спрямо бляскавите цветове и ярките графики на повечето предавания на РАМ, това на Карлтън Флин започна със стакато барабанни удари под порой от черно-бели снимки на самия водещ. Показваха го в различни настроения, всички подчертани и преувеличени. Умислен. Развеселен. Вбесен. Добронамерен. Разтревожен. Суров. Скептичен. Отвратен. Възхитен.