С остър финален барабанен удар сцената се смени със същото това лице на живо и обърнато точно срещу камерата.
— Добър вечер. Аз съм Карлтън Флин. С много важен въпрос. — Той оголи зъби в гримаса, която не беше точно усмивка.
Камерата се отдръпна, за да разкрие, че водещият седи до малка кръгла маса. Дел Бекерт беше от другата страна на плота. Носеше тъмен костюм с игла с американския флаг на ревера. Флин беше избрал бяла риза с разкопчана яка и навити до лактите ръкави.
— Приятели — поде той, — тазвечерното шоу ще влезе в учебниците по история. По-рано днес ми съобщиха новини, които напълно ме изумиха. Накараха ме да направя нещо, което не съм правил никога досега. Отмених поканения по план гост, за да осигуря време за човека, който сега седи срещу мен. Той се казва Дел Бекерт. И е началник на полицейското управление в Уайт Ривър, Ню Йорк — град, в който само за последните няколко дни бяха убити двама полицаи. В град на ръба на расова война, по чиито улици царства беззаконие, твърдостта на този човек спира вълната от хаос. Стремежът му за ред и правосъдие побеждава. Той върши работата си на съкрушителна лична цена — факт, към който ще се върна след малко. Но първо, комисар Бекерт, ще ни разкажете ли за разследването на тези фатални покушения срещу полицаи?
Бекерт кимна мрачно.
— Управлението ни постигна сериозен напредък по случая със страхливите снайперистки атаки над нашите смели полицаи. Стрелецът е идентифициран — това е Кори Пейн, двайсет и две годишен бял поддръжник на радикални черни каузи. Късно тази сутрин получихме неоспорими доказателства, които го свързват и с двете стрелби. В един и петнайсет следобед издадох официална заповед за ареста му. В един и трийсет подадох оставката си.
Флин се наведе към събеседника си:
— Подадохте оставката си ли?
— Да — отвърна Бекерт твърдо и ясно.
— Защо сте го направили?
— За да осигуря интегритет на системата и пълноценно прилагане на закона.
Мадлин погледна към Гърни.
— Какви ги говори той?
— Май се досещам, но нека почакаме и да видим.
Флин, който очевидно знаеше всичко по въпроса — именно затова Бекерт бе в студиото, се престори на озадачен:
— Защо случаят изисква оставката ви?
— Кори Пейн е мой син.
Бомбата бе стоварена с разтърсващо спокойствие.
— Кори Пейн… ви е син? — въпросът на Флин сякаш бе предназначен да проточи драматичното въздействие на разкритието.
— Да.
Мадлин невярващо се взря в екрана.
— Кори Пейн е убил Джон Стийл и Рик Лумис? И Кори Пейн е син на шефа на полицията? Възможно ли е това да е вярно? — попита тя.
— Може би наполовина… — отвърна Гърни.
Флин сложи длани на масата:
— Нека ви задам очевидния въпрос…
Бекет го изпревари и го облече в свои думи:
— Как е възможно да съм толкова заблуден? Как е възможно опитен полицай да пропусне признаци, които несъмнено са били очевидни? Това ли искате да знаете?
— Мисля, че всички искаме да научим точно това.
— Ще ви дам възможно най-добрия според силите ми отговор. Кори Пейн е мой син, но сме отчуждени от много години. Още в ранна тийнейджърска възраст той кривна от правия път. Наруши закона повече от веднъж. Уредих да бъде изпратен в строг интернат. Когато завърши, на осемнайсет, имах надежди за бъдещето му. После промени фамилията си на Пейн, моминското име на майка му, и се надявах това да е просто поредният пример за бунт, който евентуално ще израсте. Когато миналата година дойде да живее в Уайт Ривър, помислих, че в крайна смета можем да успеем да възобновим връзката си. В ретроспекция това се оказа глупава надежда. Отчаяната илюзия на родителя. Временно ме заслепи за силата на враждебността му към всичко, свързано със закона, реда и дисциплината.
Флин кимна с разбиране.
— А някой в Уайт Ривър знаеше ли, че истинското име на Кори Пейн е Бекерт?
— Каза ми, че не желае никой да знае за роднинската ни връзка и аз уважих това искане. Не ми е споменавал, ако го е разкрил на някого по свои причини.
— Какъв контакт поддържахте със сина си?
— Оставих го изцяло на негова преценка. Посещаваше ме от време на време. Понякога обядвахме заедно, обикновено там, където няма да разпознаят и двама ни.
— Какво мислехте за расовите му политически пристрастия и критиките към полицията?
— Казвах си, че са само празни приказки. Юношеско фукане. Изкривени прищевки, с които търси внимание. Възможността да критикуваш другите носи усещане за власт. Очаквах, че в крайна сметка ще осъзнае грешките си. Очевидно е тръгнал в противоположна посока.