Флин се облегна в стола и отправи към Бекерт продължителен симпатизиращ поглед.
— Това сигурно е невероятно болезнено за вас.
Комисарят се усмихна със стиснати устни:
— Болката е част от живота. Най-важното е да не бягаш от нея. И да не допускаш да те мотивира за грешни решения.
— Грешни решения ли? — Флин се престори на замислен. — В този случай какви биха били те?
— Да скрия улики. Да поискам услуги. Да извивам ръце. Да повлияя на изхода на разследването. Да скрия факта, че сме баща и син. Всички тези действия биха били погрешни. Биха подкопали закона — идеала за правосъдие, на чието опазване съм посветил живота си.
— Това ли е причината да подадете оставка — причината доброволно да сложите край на една от най-успешните кариери в служба на закона в Америка?
— Уважението към закона се гради на обществено доверие. Обвиненията срещу Кори Пейн трябва да бъдат разследвани безкомпромисно и прозрачно, без ни най-малко съмнение за намеса. Ако отказът ми от поста подкрепя тази цел, тогава си струва жертвата.
— Еха! — Флин кимна одобрително. — Добре казано. А сега, след като си подадохте оставката, как смятате, че ще се развият нещата?
— С одобрението на градския съвет на Уайт Ривър кметът Дуейн Шакър ще назначи нов полицейски комисар. Животът ще продължи.
— Имате ли някакви последни думи?
— Нека правосъдието тържествува. Нека семействата на жертвите намерят покой. И нека светостта на закона винаги стои над всички други мотиви, колкото и силни, лични и болезнени да са те. Бог да благослови Уайт Ривър! Бог да благослови Америка!
Камерата полека се обърна към Флин, който изглеждаше сериозен, но трогнат.
— Е, приятели, не ви ли казах, че ще влезем в учебниците по история? По не тъй скромното ми мнение току-що станахме свидетели на една от най-принципните и сърцераздирателни речи за оставка, изнасяни някога. Бог да е с теб, Дел Бекерт!
Водещият завърши с комбинация от помахване и отдаване на чест в посока на Бекерт и се обърна към камерата и милионите си фенове с напрегнатия тон, станал негова запазена марка:
— Аз съм Карлтън Флин и така виждам нещата. Продължаваме след няколко важни съобщения!
Гърни излезе от сайта на РАМ ТВ и затвори лаптопа.
Мадлин изумено поклати глава:
— Какво имаше предвид, когато каза, че твърдението, че Пейн е син на Бекерт и снайперист, вероятно е вярно само наполовина?
— Нямам съмнение по отношение на въпроса с роднинската връзка. Но мисля, че това със снайпериста не е съвсем сигурно.
— Нафуканият господин Флин определено хареса речта за оставката.
— Така ми се стори и на мен. Разбира се, това всъщност не беше никакво подаване на оставка.
— Не мислиш, че Бекерт слиза от поста?
— О, подал си е оставката и още как. Отказва се от полицейското управление на Уайт Ривър, за да кандидатства на изборите за главен прокурор на щата Ню Йорк. И ако не греша, току-що станахме свидетели на гръмкото начало на кампанията му.
— Сериозно ли говориш? Точно в деня, когато Рик…
Звънът на телефона на Гърни прекъсна възмутеното възражение на Мадлин.
Той погледна към екрана.
— Хардуик е. Предложих му да гледа предаването на Флин.
Натисна бутона.
— Е, Джак, какво мислиш?
— Шибаното манипулативно копеле пак го прави!
Гърни предположи, че знае какво има предвид Хардуик, но все пак попита:
— Какво прави пак?
— Превръща катастрофата в победа. Първо престъпленията на сина му като малолетен. След това предозирането на съпругата му. Сега пък проклетото двойно убийство на все същия луд син. Във вълшебната хватка на Дел всички дивотии накрая започват да сочат какъв велик принц е той самият. Самоотвержен защитник на високите идеали. Този тип успява да обърне всички семейни ужасии в платформа за реклама на възвишените си лайна! Що не се скриеш, да му се не види!
След като приключи обаждането, Гърни дълго седя, потънал в измъчено мълчание. Здрачът отвъд прозореца на кабинета бе преминал в мрак.
— Е, какво каза Хардуик? — попита Мадлин.
— За Бекерт ли? Че е самодоволно манипулативно и измамно копеле.
— Съгласен ли си?
— О, това е най-малкото.
— Най-малкото ли?
Гърни кимна замислено:
— Имам лошото чувство, че под тези твърде често срещани черти се крие нещо много по-страшно.