— Три.
— Как, да му се не види, успя да го постигнеш?
— Имах въпроси по случая, които той не искаше да чуе.
— Снайперисткият случай или този на детската площадка?
— Имам чувството, че са части от едно цяло.
Хардуик демонстрира искрица искрено любопитство.
— Така ли?
— Според мен убийствата на детската площадка са твърде гладко изпълнени, за да се окажат спонтанна акция в отговор на покушението срещу Стийл.
— Което ще рече?…
— Ще рече, че несъмнено са били в етап на планиране още преди да бъде застрелян полицаят.
— Предполагащ, че няма връзка?
— Предполагам, че има връзка, просто не е тази, която рекламира Бекерт.
— Не мислиш, че е възможно едни и същи хора да стоят и зад стрелбата, и зад побоите, нали?
— Не е невъзможно.
— С каква цел? Започване на расова война?
— Не е невъзможно.
— Дяволски съмнително е.
— Добре. Тогава може би с някаква друга цел… — Гърни помълча. — Говорих по телефона с Марк Торес, отговорен следовател за покушенията. Безпокои го фактът, че двете уж организирани от Алианса за расова справедливост екзекуции са прицелени в двамата полицаи от Уайт Ривър, които най-силно симпатизират на Алианса. Което вероятно ги е поставило на пътя на техния началник.
Хардуик примигна, любопитството му се завърна с пълна сила.
Гърни продължи:
— Сега вземи предвид и съобщението на телефона на Джон Стийл… което му казва да си пази гърба.
— Я чакай малко, мамка му! Нали не намекваш, че Бекерт — главният светия на силите на закона — е дръпнал спусъка на двама от собствените си хора само защото не харесва политическите им пристрастия?
— Нищо чак толкова идиотско. Но има явни признаци, че връзката между покушенията срещу Стийл и Лумис и убийството на Джордан и Тукър е по-сложна, отколкото я описват официално.
— Какви признаци?
Гърни изброи цял куп странни съчетания на предпазливост и невнимание в поведението на убийците. Последният му пример беше озадачаващата разлика в маршрутите, които двете превозни средства бяха избрали след напускането на къщата на Поултър Стрийт.
— Шофьорът на колата — Кори Пейн, поема по пряк път през града по главна улица, пълна с очевидни охранителни и трафик камери. Но мотоциклетистът се впуска на зигзаг, като завива поне дузина пъти и успява да избегне попадането в обхвата дори на една камера! Предпазните мерки по избягването им са разбираеми. Озадачаващият въпрос е защо Пейн не си е дал труда да направи същото.
Хардуик направи типичната си гримаса, сякаш в гърлото му се надига киселина.
— Тези странности не тормозят ли Шеридън?
— Той твърди, че са без значение за голямата картинка.
— Каква голяма картинка?
— Онази, в която снайперистките покушения са преписани на чернокожи радикали и откачено бяло хлапе; а убийствата на детската площадка са прехвърлени на двама селски бели расисти; всички злодеи са заловени или убити, редът е възстановен и Бекерт се изкачва в политическата стратосфера — като взема със себе си ключови поддръжници.
— Ако планът е ясен, тогава защо, по дяволите, Клайн изобщо настояваше да те включи?
— Според мен съобщението, което Ким Стийл му е показала, го е потресло, защото предполага полицейска намеса в смъртта на съпруга й. Искал е да се качи на ракетата на Бекерт, но и да се увери, че тя няма да гръмне още на стартовата площадка. От мен се очакваше дискретно да наблюдавам и да го предупредя за възможните катастрофи. Но очевидно така нареченият прогрес, осъществен по случая, е успокоил нервите му до състояние, в което е по-загрижен да не прекъсна връзката му с Бекерт, отколкото за слабостите в случая.
Хардуик озари детектива със студена усмивка:
— Клайн Лекето. Е, и сега какво?
— Нещо не е както трябва и възнамерявам да открия какво точно.
— Въпреки че си уволнен, така ли?
— Точно така.
— Последен въпрос. Какво, мамка му, правя тук по първи петли?
— Надявах се да имаш желание да ми направиш услуга.
— Да ти правя услуги е глазурата на тортата на идеалния ми живот. Какво искаш този път?
— Помислих си, че би могъл да използваш контактите си в Ню Йорк да поровят малко по-дълбоко в миналото на Бекерт.
— Да ровят за какво?
— За всичко, което не знаем за отношенията му с Търлок, първата съпруга и сина му. Ако синът на едно ченге започне да убива полицаи, не е нужно да си гений, за да предположиш, че в миналото му има нещо ужасно. Искам да знам какво е.