Тонът му подсказваше, че е проверил и е открил прекъсването на официалните връзки на Гърни със случая.
— Съпругите на убитите полицаи ме помолиха да проверя обстоятелствата около смъртта им. Те искат да са сигурни, че ще получават истината, независимо от това каква ще се окаже.
Кулидж с любопитство наклони глава.
— Бях останал с впечатление, че полицейското управление вече е стигнало до истината. Греша ли?
— Не съм сигурен дали увереността, която полицията храни към хипотезата си, се оправдава от фактите.
Отговорът на Гърни видимо постигна положителен резултат. Напрежението, събрало се в ъглите на очите на пастора, започна да се разсейва. Усмивката му придоби повече естественост.
— Винаги се радвам да срещна човек, отворен за нови идеи. Какво мога да сторя за вас?
— Търся информация. От всички канали, тъй като все още не знам кое ще се окаже важно. Може би е добре да започнем от това, което знаете за Джордан и Тукър.
— Марсел и Върджил — пасторът произнесе собствените им имена с укорителен тон. — Те бяха окаляни. И дори сега продължават да ги валят в калта с намека, че са забъркани в убийството на полицай Стийл. Доколкото знам, няма никакви доказателства за това.
— Научих, че са били с вас в нощта, когато е бил застрелян полицаят.
Кулидж се поколеба, преди да обясни:
— Бяха тук, в тази същата стая. Марсел седеше в креслото, което заемате вие. Върджил — на бюрото. Аз седях тук, където съм сега. Беше третата ни среща.
— Третата? Имахте ли конкретни цели?
— Мир, напредък, установяване на законност.
— Което ще рече?
— Идеята беше да канализираме отрицателната енергия към положителни цели. Те бяха гневни млади мъже, съвсем разбираемо, но не и бомбаджии. Определено не и убийци. Бяха търсачи на истината. Търсачи на истина! Може би донякъде като вас…
— Каква истина търсеха те?
— Искаха да разрият многобройните престъпни действия и прикрити злоупотреби в полицейското ни управление. Повтарящите се извращения.
— Знаеха ли за конкретни случаи? С доказателства, които да подкрепят обвиненията им.
— Знаеха за случаи, в които афроамериканци са били арестувани, незаконно задържани, дори убити. Работеха по съответните случаи, досиета и подробности.
— Как?
— С помощ.
— Помощ ли?
— Точно така.
— Това не ми върши особена работа.
Кулидж насочи поглед към малките синкави пламъчета, блещукащи сред въглените в камината.
— Ще кажа само, че копнежът им за справедливост беше споделен и те бяха оптимистично настроени.
— Може би сте в състояние да дадете малко по-специфично уточнение?
Пасторът измъчено сведе поглед.
— Нищо повече не бих могъл да кажа, без да обсъдя последиците от думите си с… онези, които могат да бъдат засегнати от тях.
— Разбираемо. Междувременно, бихте ли ми казали как стана така, че Марсел и Върджил дойдоха при вас?
Кулидж се поколеба.
— При мен ги доведе заинтересован човек.
— Чието име не можете да разкриете без допълнителна консултация?
— Точно така.
— А знаете ли, че Джон Стийл и Рик Лумис са искали да установят диалог с Алианса за расова справедливост?
— Предпочитам да не тръгвам по хлъзгавия склон с обяснения какво съм знаел и какво не съм знаел. Живеем в опасен свят. Доверието трябва да се уважава.
— Вярно е… — Опитът на Гърни бе показал, че съгласието с някого, когото разпитва, често води до повече информация, отколкото самите въпроси. Облегна се по-удобно. — Самата истина.
Кулидж въздъхна:
— Аз се уча от историята. Осъзнавам, че политическото разделение не е нещо ново в Америка. Имали сме масови сблъсъци за какво ли не. Но настоящото състояние на поляризация е по-лошо от всичко, което съм виждал през живота си. Поразително иронично е, че излагането на достъпната информация в интернет доведе до обезсмисляне на истинските факти. По-мащабната комуникация доведе до по-голяма изолация. Политическите несъгласия се превърнаха в истерии, лъжи и заплахи. Политическата вярност днес се отнася за онези, които мразиш, а не за тези, които подкрепяш. И цялата тази безпросветна жлъч се оправдава с измисляне на безпочвени „факти“. Колкото по-налудничава е вярата, толкова по-здраво е укрепена. Политическият център, рационалната среда — са унищожени изцяло. А правосъдната система… — Пасторът поклати глава, като свиваше и отпускаше юмруци. — Правосъдната система! Мили Боже, що за ужасия!
— За Уайт Ривър ли говорите, или за страната като цяло?
Кулидж мълча дълго време, втренчен в останките от огъня.