Когато заговори отново, гласът му беше по-овладян, но горчивината остана:
— Преди време в Ларвейшън имаше автомивка. В студено време, когато по пътищата имаше сол и колите трябваше да се мият, механизмът или не работеше както трябва, или даваше грешки. Сапунисваше, когато следва да изплаква. Плакнеше, когато трябва да сапунисва. Пръскаше гумите с восък. Блокираше с пуснати на пълна мощност пръскачки и превръщаше колата в леден блок. С шофьора в капан вътре. Сешоарите бяха толкова силни, че понякога сваляха боята…
Той отклони очи от огъня и погледна озадачения Гърни.
— Това е нашата съдебна система днес. Правосъдната ни система. В най-добрите случаи — непредвидим фарс. И катастрофална по време на криза. Вижте какво става с уязвимите хора, тикнати в пастта на тази налудничава машина, и ще заплачете.
— И… накъде ви води всичко това?
Преди Кулидж да успее да отговори, телефонът на Гърни звънна. Той го извади, видя, че се обажда Торес, затвори и го прибра в джоба си.
— Извинете за прекъсването.
— Къде ме води ли? В посока към Мейнард Бигс, на предстоящите избори за щатски главен прокурор.
— Защо Бигс?
Кулидж се наведе напред в креслото с длани на коленете.
— Той е разумен човек. Принципен. Вслушва се. Започва с онова, което е. Вярва в общото добро… — той се отпусна в креслото и обърна длани в знак на разочарование. — Осъзнавам, разбира се, че тези качества са ужасно бреме в днешния политически климат, но трябва да защитим здравия разум и почтеността. Да пристъпим от мрака към светлината. Мейнард Бигс е крачка в правилната посока, а Дел Бекерт не е!
Гърни се изненада от внезапната жлъч в гласа на ректора.
— Не смятате речта за оставката на Бекерт за негово оттегляне от обществения живот?
— Ха! Де такъв късмет за света! Очевидно не знаете най-новата новина.
— Каква новина?
— Компания за анкетни проучвания, свързана с РАМ ТВ, попита регистрираните гласоподаватели за кого е вероятно да гласуват в хипотетичен изборен сблъсък между Бекерт и Бигс. Резултатът се оказа статистическо равенство — зловещ факт, предвид, че Бекерт все още не се е включил официално в надпреварата.
— Звучи така, сякаш сте имали неприятни сблъсъци с него.
— Не лично. Но съм чувал ужасии.
— Какви?
Кулидж видимо подбра внимателно думите:
— Той има двоен стандарт при оценяване на престъпното поведение. Престъпленията, които се пораждат от страст, слабост, пристрастяване, лишения, несправедливост — с всички тях се разправя зверски, често пъти с насилие. Но престъпления, извършени от полицията в името на опазването на реда, се пренебрегват, дори окуражават.
— Например?
— Не би било необичайно жител от малцинствата, посмял да отговори на полицай, да бъде арестуван за посегателство и затворен за седмици, без да може да си плати гаранцията, или да бъде пребит кажи-речи до смърт, ако е оказал съпротива. Но ченге, което влезе в конфронтация и завърши с убийство на бездомен наркоман, остава с нулеви последици. Имам предвид нулеви. Покажи човешко поведение, което Бекерт не харесва, и ще те смачка. Но ако носиш значка и гръмнеш някого по време на проверка на шофьорската книжка, дори няма да те разпитат. Това е ужасната — смея да кажа фашистка — система, която комисарят е организирал в нашето управление, и явно го смята за своя частна армия.
Гърни кимна замислено. При различни обстоятелства може би щеше да проучи обобщенията на Кулидж, но сега имаше други приоритети.
— Познавате ли Кори Пейн?
Пасторът се поколеба.
— Да, познавам го.
— А знаехте ли, че е син на Бекерт?
— Че откъде да узная?
— Вие ми кажете.
Кулидж скръцна със зъби:
— Това ми прозвуча като обвинение.
— Съжалявам. Просто се опитвам да открия колкото се може повече. Какво мислите за Пейн?
— Хората в моята професия чуват хиляди изповеди. Признания за всевъзможни престъпления. Вярващите оголват душите си. Мислите си. Мотивите си. С годините всички тези разкрития са ме направили добър съдник на характерите. И ще ви кажа следното — идеята, че Кори Пейн е убил двама полицаи, е глупост. Кори има голяма уста. Ръси гневни, разгорещени, обвинителни приказки — така си е, но са само приказки.
— Проблемът е — обясни Гърни, — че има достоверни видеозаписи и пръстови отпечатъци, които показват, че е бил на точното място по точното време за стрелбите. И е избягал и от двете местопрестъпления.
— Ако това е вярно, сигурно има обяснение по-различно от това, което предполагате. Представата, че Кори Пейн може хладнокръвно да убие някого, е смешна.