Выбрать главу

— Достатъчно добре ли го познавате, за да твърдите такова нещо?

— Белите политически прогресивни елементи в тази част на щата са рядка порода. Опознаваме се едни други… — Кулидж си погледна часовника, намръщи се и рязко се изправи. — Времето ни свършва. Трябва да се приготвя за кръщенето. Елате! — Махна на Гърни да го последва и го изведе през църковния двор до паркинга. Когато стигнаха до субаруто, добави: — Моля се за смелост и предпазливост!

— Необичайна комбинация.

— В необичайно положение сме.

Гърни кимна, но не понечи да се качи в колата си.

Кулидж отново си погледна часовника.

— Има ли нещо друго?

— Бих искал да се срещна с Пейн. Дали е възможно да ми помогнете?

— За да го арестувате ли?

— Нямам власт да арестувам никого. Водя независимо разследване.

Пасторът го премери с поглед:

— Без никаква друга цел освен събиране на информация за съпругите на мъртвите полицаи?

— Точно така.

— И смятате, че Кори може да ви се довери?

— Няма нужда да ми се доверява. Можем да говорим по телефона. Имам само един въпрос към него. Ако не е замесен в покушенията, какво е правил на местата, откъдето са произведени изстрелите?

— Това ли е всичко?

— Това е всичко — Гърни лесно се сещаше за още поне дузина въпроса, но сега не беше подходящ момент да усложнява положението.

Кулидж кимна неуверено:

— Ще видя какво мога да направя.

Ръкуваха се. Едрата мека длан на пастора се оказа потна.

Гърни погледна към постройката от червени тухли.

— „Свети апостол Тома“ — не беше ли тъкмо той наречен „неверни“?

— Така е. Но по мое скромно мнение би трябвало да го наричат „разумни“.

31

Ако съмнението беше знак за здрав разум, умуваше Гърни на излизане от църковния паркинг, той разполагаше с изобилие от здрав разум, който се оказваше много неудобен атрибут.

Преливаше от въпроси. Дали изказванията на Кулидж се основаваха на факти, или се явяваха инстинктивно отражение на политическите му възгледи? Дали Джордан и Тукър бяха добронамерени търсачи на решения, или въртяха номер на пастора, за да спечелят одобрението и уважението му? Беше ли Бекерт зъл маниак на тема контрол, или бе поддръжник на закона и реда в битка с престъпността и хаоса? Не биваше да забравя и Джуд Търлок. Дали бе кораво ченге, както подсказваше волевата му брадичка, или зад безизразните му очи се криеше наемен убиец? Ами Марк Торес? Дали опитът на младия детектив да поддържат връзка трябваше да се приема като искрен? Или беше опит за манипулиране, вероятно изпълнение на възложена му задача?

Мисълта за Торес напомни на Гърни, че е получил обаждане от него по време на срещата с пастора. Спря до тротоара на опожарена улица в края на „Гринтън“ и изслуша съобщението.

— Марк се обажда. Просто исках да те осведомя, че в кариерите постигнахме неуспех. Ще ти обясня, когато се чуем.

Любопитен да научи дали неуспехът е поредният аспект на съмнение в случая, Гърни върна обаждането.

Торес му се стори разстроен.

— Положението е малко напрегнато. Не исках да се обяснявам в съобщение.

— Какъв е проблемът?

— Убиха следовото куче.

— Онова, което търсеше близнаците?

— Точно така. Досами изоставените кариери.

— Как го убиха?

— Със стрела от арбалет в главата. Доста откачено. Малко ми напомня на знака от портата на братята.

Гърни си го спомняше живо — човешкият череп, забоден с арбалетна стрела през очната орбита. Надали имаше по-добър начин да предупредиш хората да стоят надалеч.

— А водачът на кучето как е?

— Жив и здрав. Загина само кучето. Стрелата дойде от нищото. Пратиха ни друго куче. И щатски хеликоптер с инфрачервено оборудване. И допълнителен отряд.

— А официално съобщение в медиите?

— Нито дума. Искат да удържат капака, да са сигурни, че няма да изглежда, че положението излиза извън контрол.

— Значи близнаците Горт са на свобода с все арбалетите, питбулите и динамита си?

— Така изглежда.

Торес се умълча, но Гърни остана с впечатлението, че разговорът не е приключил.

— Искаш ли да обсъдим още нещо?

Младият следовател се прокашля:

— Не ми е удобно да давам предположения, за които нямам доказателства.

— Но…

— Е, предполагам, не е тайна, че комисар Бекерт мрази близнаците Горт.

— И…

— Случилото се с кучето явно утрои омразата му.

— И?

— Имам чувството, че ако Горт бъдат заловени, ще им се случи нещо. Джуд Търлок отива лично в кариерите, за да ръководи операцията.