— Смяташ, че близнаците ще бъдат убити? Заради чувствата, които Бекерт храни към тях?
— Може и да греша.
— Мислех, че комисарят е напуснал управлението.
— Технически е така. Търлок заема мястото му, докато назначат официално нов комисар. Проблемът е, че той винаги прави онова, което Бекерт иска. Никой не вярва, че това ще се промени.
— И това те притеснява?
— Винаги се тревожа, когато фасадата на дадена ситуация се различава от истината. Оставката би трябвало да означава, че наистина си напуснал. Не просто да се преструваш. Нали разбираш какво имам предвид?
— Идеално те разбирам… — Разминаването между фасадата и реалност, не беше просто тревожен факт, то бе основното предизвикателство във всяко разследване, да пробиеш черупката на ситуацията и да откриеш какво се крие зад нея. — Нещо друго?
— Това е засега.
Когато Гърни приключи обаждането, забеляза, че има едно съобщение, което все още не е прослушал — от доктор Уолтър Трешър. Така и така беше паркирал, моментът не беше по-лош от всеки друг.
— Дейвид, Уолт Трешър се обажда. Съдейки по досегашните ти находки, тези твои разкопки може да се окажат от сериозно историческо значение. Бих искал разрешението ти да поровя допълнително. Моля те, свържи се с мен веднага щом ти се отвори възможност!
Каквото и да интересуваше Трешър, в момента то не вълнуваше особено Гърни. Но телефонния разговор със съдебния лекар би му дал възможност да повдигне и други теми.
Той набра номера.
Лекарят вдигна на първото позвъняване.
— Трешър на телефона.
— Получих съобщението ти. За разкопките.
— А, да. Разкопките. Бих искал да почовъркам там, да видя какво има отдолу.
— Търсиш ли нещо конкретно?
— Да. Но предпочитам да не ти казвам какво, поне не в момента.
— Нещо ценно ли е?
— Не в общоприетия смисъл. Не е заровено съкровище.
— Защо е цялата тази тайнственост?
— Мразя да гадая. Храня привързаност към твърдите доказателства.
Това беше, помисли си Гърни, най-доброто обяснение, което би могъл да получи.
— Като стана дума за доказателства, кога очакваш да се върнат пробите на Джордан и Тукър от лабораторията?
— Вчера следобед пратих на Търлок доклад по имейла.
— На Търлок?
— Той все още отговаря за случая, нали?
— Да, така е — съгласи се спокойно Гърни, като се стараеше да не разкрива несигурността, предизвикана от това, че самият той е извън разследването. — Вероятно ще препрати доклада ти на прокуратурата, а аз ще взема копие от Шеридън. Има ли нещо, на което специално да обърна внимание?
— Аз докладвам факти. Приоритизирането им зависи от теб.
— А фактите в случая са…
— Алкохол, мидазолам, пропофол.
— Пропофол… това не е ли опиатът, с който предозира Майкъл Джексън?
— Точно така.
— Пропофолът се вкарва венозно, нали?
— Именно.
— Не мисля, че се среща просто така на улицата.
— Не. И не е субстанция, с която обикновеният наркоман лесно ще се оправи.
— Защо?
— Силен седатив с тесен терапевтичен прозорец.
— Което ще рече?
— Препоръчваните нива на дозировка са относително близки до нивата на токсичност.
— Толкова ли е лесно да предозираш с него?
— По-лесно, отколкото с повечето улични дроги. И няма антидот — няма начин да те върнем, ако прекрачиш границата.
— Може ли предозиране с пропофол да е причината за смъртта?
— Директната причина за смъртта и на двете жертви е задушаване, което води до спиране на сърдечната и дихателната дейност. Бих казал, че пропофолът е въведен преди това заради седативните си свойства, а не с цел отравяне.
— Да елиминира болката от жигосването? Да държи жертвите тихи и кротки?
— Седативният ефект би подхождал на подобни цели.
— Този случай става все по-интересен с всеки изминал ден, нали?
— Така е. Всъщност ме хващаш на път от масата за аутопсии към офиса ми.
— Чия аутопсия?
— На полицай Лумис.
— Мислех, че смъртта му е резултат от усложнения, които може да се очакват от куршум в областта на слепоочието?
— Темпоралният лоб е одраскан, но не и перфориран. Вероятно е щял да се възстанови от тази травма, може би с някои дребни проблеми. Разбира се, при мозъчните травми човек никога не може да е напълно сигурен. Смъртта му всъщност е предизвикана от усложнения, причинени от разрушаване на тъканта, сепсис и кръвоизлив в критични структури на мозъчния ствол, най-вече в продълговатия мозък.