Гърни бе озадачен.
— Каква е връзката между тази област и частта от главата, в която е улучен?
— Няма връзка, която да влияе на резултата.
— Объркваш ме. Да не казваш, че смъртта му не е предизвикана от закъснелите ефекти на куршума, попаднал в слепоочието му?
— Смъртта му е предизвикана от закъснелите ефекти на шиш за лед, натикан в мозъчния му ствол.
32
Гърни нямаше време да зададе на Трешър всички въпроси, които му хрумнаха. Спря се на три по-важни.
Първи въпрос: Колко време преди влошаване на състоянието на Лумис би могло да се е случило покушението?
Отговорът беше, че може да се е случило от един до двайсет и четири часа преди появата на симптомите. Нямаше начин за по-точно заключение без по-съществени изследвания на засегнатата област на мозъка, които щяха да бъдат направени, ако бъдат поискани от полицията или от окръжния прокурор.
Втори въпрос: Защо в момента на извършване на покушението не е прозвучала някоя от алармите на машините, с които е била свързана жертвата?
Отговорът беше, че дълбоката упойка, предизвикана от изкуствената кома на Лумис, съществено е притъпила незабавната му физиологична реакция. Машините биха регистрирали появилите се симптоми на сърдечни и дихателни проблеми едва след като се развият в резултат от постепенно разрастващия се кръвоизлив в мозъчния ствол, затруднения във функциите и сепсис.
Трети въпрос: Нима груб инструмент като шиш за лед не е предизвикал кървяща рана, която сестринският състав да забележи?
Отговорът беше, че кървенето може да се избегне чрез проникване под ъгъл, настрани от основните шийни артерии и вени, и според аутопсията именно това се е случило. С известни медицински познания и налична анатомична диаграма не би било чак толкова трудно да се постигне. Освен това на входната рана е залепен малък лейкопласт.
Гърни остана впечатлен от простотата на това последно решение.
Трешър продължи с обяснение, че стажантът му скоро ще се заеме с транскрипция на записа на подробните коментари, които е направил по време на аутопсията. Щеше да прегледа доклада, да го обозначи като „Първичен. Обект на допълнителна проверка“ и да изпрати електронно копие на Марк Торес, официалния следовател по случая Лумис.
Гърни знаеше, че след това Торес ще сподели новината по командната верига с Търлок, който пък ще осведоми Бекерт. В някакъв момент от процеса на някого щеше да му хрумне да отиде в болницата и да поиска списък на целия персонал и посетителите в интензивното, имали достъп до Лумис през широкия времеви период, през който би могло да е извършено намушкването.
Гърни си постави за цел да стигне пръв до болницата, да се сдобие с въпросния списък и да изчезне оттам, преди някой да разбере, че официалният му статут е отнет.
На рецепцията беше елегантната дама с бялата коса и яркосините очи. Тя си спомни детектива и му се усмихна с лека тъга:
— Много съжалявам за колегата ви.
— Благодаря!
Тя въздъхна.
— Ще ми се повече хора да оценяваха саможертвите на служителите на реда!
Гърни кимна.
Рецепционистката се усмихна.
— Какво мога да направя за вас днес?
Детективът заговори доверително:
— Ще ни трябва списък на болничния персонал и посетителите, които са имали възможност за контакт с Рик Лумис.
Жената явно се притесни.
— Господи, но защо…
— Рутинна процедура. В случай че си е възвърнал за кратко съзнанието и е проговорил пред някого, може да се окаже полезно…
— О, да. Разбира се… — рецепционистката въздъхна с облекчение. — Ще трябва да отидете при Аби Марш. Сега ще се обадя да проверя дали е тук. Имате ли документ, на който е указана точната ви длъжност?
Гърни й връчи удостоверението от прокуратурата.
Тя го постави пред себе си, докато набираше телефонния номер.
— Ало, Мардж? Аби там ли е? При мен е специален старши следовател от кабинета на окръжния прокурор… точно така… да, един от хората, които бяха тук преди… списък на персонала… той може да обясни по-добре от мен… Добре… изпращам го!
Тя му върна удостоверението и му даде напътствия как да стигне до кабинета на директора на отдел „Човешки ресурси“ в болница „Мърси“.
Аби Марш го посрещна на входа на кабинета. Ръкува се твърдо и кратко. Беше висока колкото Гърни, вероятно към петдесет, слаба и с кестенява коса, подстригана толкова късо, че говореше за наскоро проведена химиотерапия. Тревожната й гримаса подсказваше, че времената, когато работата с персонала е била спокойна, отдавна са отминали. Разширяващото се минно поле от наредби, задължения, проблеми и съдебни дела бе превърнало длъжността в бюрократичен кошмар.