— Когато ще спаси живот, който няма друг начин да опазиш.
— Включително собствения?
— Включително собствения.
— И вие сте единственият съдник на необходимостта?
— В повечето случаи няма възможност за по-обширна дискусия.
— Някога да сте натопявали невинен човек?
— Не.
— А да сте натопявали виновен — човек, за когото сте сигурен, че е виновен, но нямате достатъчно доказателства, за да го докажете в съда?
— Не.
— А искало ли ви се е?
— Много пъти.
— Защо не го направихте?
— Понеже мразя лъжците и не искам да мразя себе си.
Последвалото мълчание се проточи толкова, че Гърни се притесни да не би връзката да се е разпаднала.
В крайна сметка Кулидж се намеси:
— Кори? Още ли си тук?
— Мисля върху отговорите на господин Гърни.
Последва още една пауза, този път не толкова дълга.
— Добре — съгласи се гласът от високоговорителя. — Можем да продължим.
— По план? — поинтересува се Кулидж.
— По план.
Пасторът натисна едно от копчетата на апарата, за да приключи разговора. Изглеждаше облекчен, макар и не съвсем успокоен.
— Мина добре.
— А сега какво?
— Сега ще поговорим — острият сърдит глас се разнесе зад Гърни.
33
Облегнат на вратата, жилестият Кори Пейн сякаш се готвеше за скок, но не ставаше ясно дали ще се хвърли върху Гърни, или ще бяга от него. В атлетичното му телосложение, изваяно лице и немигащите очи се забелязваше прилика с Дел Бекерт. Но в погледа му имаше друго — горчивина вместо арогантността на баща му.
Пейн и Гърни се проучиха взаимно. Кулидж остана на бюрото. Избута стола си назад, но не се надигна, сякаш чрез сложна математика прецени, че местата за правостоящи в кабинета му са заети.
Гърни заговори първи:
— Благодаря за съгласието да поговорите с мен.
— Това не е услуга. Трябва да знам какво, по дяволите, става!
Кулидж оттласна стола с още няколко сантиметра назад и посочи креслата до камината.
— Господа, бихте ли желали да седнете?
Без да сваля поглед от Гърни, Пейн предпазливо пристъпи към кафявото кожено кресло от другата страна на камината. Детективът зае по-близкото. Огледа лицето на събеседника си.
— Приличате на баща си.
Кори презрително се намръщи:
— Човекът, който ме нарича „убиец“.
Гърни поспря, поразен от тона на младежа. Тембърът беше същият като на баща му, но гласът — по-задавен и по-гневен.
— Кога си сменихте името си от Бекерт на Пейн?
— Веднага щом получих това право.
— Защо?
— Защо ли? Понеже тази патриархална традиция е тъпотия. Имах майка, не само баща. Нейната фамилия беше Пейн. Предпочитам нея. Какво значение има? Мислех, че ще говорим за убийствата, в които ме обвиняват.
— Така и правим.
— Дали?
— Извършили ли сте ги?
— Не! Това е смехотворно! Глупава, отвратителна идея.
— Защо да е смехотворно?
— Ами просто е. Стийл и Лумис бяха добри хора. Не като останалите от смрадливото управление. Онова, което се случва сега, ме плаши до смърт!
— Защо?
— Вижте кои са жертвите! И погледнете кого обвиняват. Кой според вас е следващият на мушката?
— Не виждам връзка.
Пейн започна да изброява жертвите на пръсти с нарастващо вълнение:
— Стийл… Лумис… Джордан… Тукър… Всичките са мъртви. И кого обвиняват? Братята Горт. И мен. Виждате ли мотива?
— Не съм съвсем сигурен.
— Седем души, обединени от един! Всички сме създавали проблеми на Светеца от полицейското управление. Би бил много по-щастлив, ако не съществувахме. А сега е разчистил четирима от нас от пътя си…
— Да не твърдите, че баща ви…
— Не и със собствените си ръце. Нали затова държи Джуд Търлок. Изумително е колко хора са били убити или пратени в болницата за „съпротива при арест“, откакто Търлок и великият Дел Бекерт дойдоха в Уайт Ривър. Само за това мисля. Веднага щом чух името си в онази шашма с Флин снощи, точно това си казах — аз съм следващият. Все едно да живееш в някаква гангстерска диктатура. Каквото поиска голямата клечка, намира се кой да го сбъдне. А който застане на пътя, умира.
— Ако се страхувате да не бъдете проследен и застрелян в измислен сблъсък, защо не си наемете добър адвокат и не се предадете?
Пейн избухна в дрезгав смях:
— Да се предам и да седя един Господ знае колко време в затвора на Гудсън Клуц? Това само ще улесни нещата за тях. В случай че не сте забелязали, Клуц е лигаво лайно. И в онзи шибан затвор има хора, които всъщност биха му платили за възможността да очистят сина на полицейския комисар!