– Тези викащи чекиджии, ще ги убия.
И тя ще погледне програмата и ще каже:
– На кого залагаш в първия?
Избирах добрите – около деветдесет процента, – но трябваше да ги видя първо, винаги избирах този, който най-малко се върти, който изглежда, че не иска да се бие, и ако единият се кръстеше преди звънеца, а другият не, имаш победител – избираш си този, който не се кръсти, но обикновено нещата вървяха заедно: този, който се боксираше показно и подскачаше наоколо, обикновено се и кръстеше и биваше наритан.
Нямаше лоши мачове онези дни, а ако имаше, беше както сега – главно в тежката категория, но си казвахме тогава – събаряхме ринга или го подпалвахме, чупехме седалките, те просто не можеха да си позволят да ни предлагат твърде много лоши битки. Холивуд Лийджън държеше лошите и ние стояхме надалече от него. Дори момчетата от Холивуд знаеха, че екшънът е на "Олимпик". Рафт идваше, също и другите, и всички звезди, и прегръщаха седалките на първите редове, момчетата полудяваха и боксьорите се биеха като боксьори, и мястото беше обвито в синкав дим от пури, и само как крещяхме, бейби, бейби, и хвърляхме пари, и си пиехме уискито, а когато мачът свършваше, идваше страстта, старото любовно ложе с нашите боядисани и развратни жени. Шибаш, после спиш като пиян ангел, на кого му беше нужна обществената библиотека? На кого му беше притрябвал Езра? Т.С. Е.Е.? Д.Х. Х.Д.? Някой от Елиотовците? От Ситуеловците?
Никога няма да забравя първата нощ, когато видях младия Енрике Баланос. По това време си имах един цветнокож любимец, преди двубоя той носеше на ринга малко бяло агънце и го прегръщаше, и това беше лигаво, но той бе як и добър, а на як и добър мъж му е разрешена свобода на действие, нали така?
Както и да е, той беше моят герой и май се казваше Уотсън Джоунс. Уотсън имаше класа и хъс – пъргав, бърз, бърз, бърз и притежаваше ТУПАЛКА, и той се кефеше на работата си. Но тогава, една вечер, без да съобщят, някой пусна младия Баланос срещу него и Баланос си го биваше, не си даваше зор, бавно изтощи Уотсън и взе надмощие, размаза го почти до смърт, моя герой, не можех да повярвам, доколкото си спомням, Уотсън беше нокаутиран, което наистина вгорчи вечерта. Аз с халбата в ръка крещях за милост, крещях за победа, която просто нямаше как да се случи. Баланос определено си го биваше – изродът имаше змии вместо ръце и не се движеше – плъзгаше се, шмугваше се, отскачаше като някакъв зловещ паяк, безпогрешен, винаги в целта, знаех, че тази нощ ще трябва да се намери някой много добър, за да го надвие, и Уотсън беше по-добре да си вземе агънцето и да си ходи вкъщи.
Чак много по-късно онази нощ, когато уискито се изливаше в мен като море, карах се с жена ми, ругаех я, както седеше и ми показваше красивите си крака, признах, че по-добрият е победил.
– Баланос. Добре стъпва, той не мисли, просто реагира, по-добре да не се мисли, тази вечер тялото надви душата, обикновено така става, сбогом, Уотсън, сбогом, "Сентрал Авеню", всичко свърши.
Разбих чашата в стената, прекрачих стаята и я награбих. Бях наранен, тя беше красива, легнахме си. Помня, че от прозореца ръмеше. Оставихме да ни вали. Беше хубаво, толкова хубаво, че се любихме два пъти и когато заспивахме, бяхме с лица към прозореца и дъждът ни валеше, а на сутринта целите чаршафи бяха мокри и двамата станахме, като кихахме и се смеехме.
– Боже господи! Боже господи!
Беше забавно, а горкият Уотсън лежеше някъде, лицето му размазано и разкашкано, обърнато към Вечната Истина, към мача от шест рунда, четири рунда, после обратно с мен към фабриката, убивайки осем или десет часа за няколко пенита, без да стигаме доникъде, в очакване на Татко Смърт, а умът ти се спихва и духът ти също се спихва, ние кихахме.
– Боже господи!
Беше смешно и тя каза:
– Ти си целият син, ПОСИНЯЛ си! Господи, погледни се в огледалото!
И аз замръзвах, и умирах, и застанах пред огледалото, и целият бях СИН! Нелепо! Един череп и една торба кокали! Започнах да се смея, толкова много се смях, че се свлякох на килима и тя падна върху мен и двамата се смяхме смяхме смяхме, боже господи, смяхме се, докато не си помислих, че сме се хахнали, и после трябваше да стана, да се облека, да се среша, да си измия зъбите, беше ми твърде лошо, за да ям, повърнах, докато си миех зъбите, излязох навън и вървях към горната фабрика за осветителни тела. Само слънцето сгряваше приятно, но трябва да вземеш каквото можеш.