Сигурен съм, че ако бяха дръпнали Пиърс от седлото, накрая щяха да изгорят трибуните и да разбият цялото проклето място, междувременно ченгетата жестоко биеха момчетата, не беше извадено оръжие, но изглеждаше така, сякаш ченгетата се наслаждаваха, особено един от тях, който не спря да удря възрастен мъж по главата, врата и гръбнака. Пиърс премина със СИЛНО ЖЕЛАНИЕ – подходящо име за скопен кон – животното се оживи за миля и половина по пистата, ченгетата изглеждаха особено зли и дейни и протестиращите нямаха вид на заинтересувани да отвърнат на удара, играта беше загубена, пистата се опразни.
Следващият глас, който прозвуча, обяви:
– НЕ ЗАЛАГАЙТЕ! НЕ ЗАЛАГАЙТЕ! НЕ ЗАЛАГАЙТЕ!
Какво само можеше да стане, а? Нито долар за лешоядите – дебели откачени мърлячи, изхвърлени от домовете си в Бевърли Хилс. Страхотно. Залаганията бяха станали вече шест хиляди долара, когато те започнаха да крещят:
– НЕ ЗАЛАГАЙТЕ!
Ние бяхме окрадени, кървящи, прецакани завинаги... нямаше какво друго да направим, освен да залагаме отново и отново, и отново и да приемем нещата.
Десет ченгета стояха покрай парапета на вътрешното поле пред пистата, горди и верни, и потни, те си изработиха днешното възнаграждение, победителя на шестото го НЯМАШЕ, ставката сочеше девет към едно и толкова плащаше. Ако бяха изплатили осем или седем, днес нямаше да има Санта Анита.
Прочетох, че на следващия ден, в събота, на пистата е имало 45 000 души, което беше почти нормално.
Не бях там и липсата ми не се усети, и конете бягаха, а аз написах това.
23 март, 20 часа, Лос Анджелис, същата тъга и няма къде да се отиде.Може би следващия път ще пипнем тоя кон номер едно.Изисква практика, малко смях и доза късмет.
Дойде при мен един във военни дрехи и ми каза:
– След като стана това с Кенеди, трябва да напишеш нещо!
Човекът се има за писател, защо той не напише нещо по въпроса? Аз винаги трябва да събирам разхвърляните им топки и да ги слагам в малка литературна торба. Мисля, че сега имаме достатъчно експерти по въпроса – тъкмо това представлява настоящото десетилетие: десетилетие на експертите и десетилетие на убийците, и никой от тях не струва и кристализирало кучешко лайно. Основният проблем при това последно убийство е, че ние не само губим стойностен човек, но и политически, духовни и социални придобивки, а такива неща има, дори и да звучат високопарно. Имам предвид, че по време на криза заради политическо убийство антихуманните и реакционни сили са склонни да втвърдяват предразсъдъците си и да използват всеки разрив като средство за събаряне на естествената Свобода от проклетото крайно място на бара.
Не ми се ще да звуча прекалено свято по отношение на това да съм активен и обвързан с човечеството, колкото Камю (виж есетата му), защото по същество по-голямата част от човечеството ме отвращава и единственото спасение може да бъде постигнато само с цялостна нова идея за Универсално Обучение-Трептене, разбиране за щастие, реалност и вливане и това е за малките деца, които още не са убити, но ще бъдат, ще се обзаложа за двайсет и пет към едно, защото никоя нова идея няма да бъде допусната – би било твърде разрушителна за властващата банда, не, не съм Камю, но, скъпи мои, тревожа се, когато виждам как Кухите глави извличат полза от тази Трагедия. Изказването на губернатора Рейгън, откъс: "Обикновеният човек, почтеният, мирният, благочестивият е толкова обезпокоен и разтревожен, колкото аз и вие, заради това, което се случи. Той и всички ние сме жертви на манталитет, виреещ на земята ни почти от десетилетие – манталитет, според който човек може да избира законите, на които трябва да се подчинява, може да взима закона в свои ръце в името на кауза, и престъплението не означава задължително наказание.
Това мислене беше стимулирано от демагогски и безотговорни изказвания във и извън правителството."
Но, Господи, не мога да продължа, толкова е отегчително. Образът на Бащата си точи стария бръснач, за да ни нашиба задниците, сега добрият губернатор ще ни вземе играчките и ще ни сложи да спим, без да сме вечеряли.
Боже, боже, аз не съм убил Кенеди. Нито един от двамата. Нито Кинг, нито Малкълм Екс. Нито пък останалите, но за мен е съвсем очевидно, че левите либерали са застрелвани един по един – каквато и да е причината (заподозрян е човек, който някога работел в магазин за здравословна храна и мразел евреите) – каквато и да е причината, левите са убивани и полагани в гробовете си, докато десните нямат дори лекета от трева по крачолите си. А не бяха ли Рузвелт и Труман също простреляни? Демократи, колко странно. Че убийците са извратени, ще се съглася, че Образът на Бащата е извратен, също ще се съглася. Богобоязливият ми казва, че аз съм "съгрешил", защото съм се родил човешко същество и някога човешки същества направили нещо на някой си Исус Христос. Нито съм убивал Христос, нито Кененди и губернаторът Рейгън също не го е сторил, това ни прави равни, не го издига него с едно стъпало нагоре. Не виждам причина да губя юридическите си или духовните си свободи, колкото и малко да са сега. Кой дрънка глупости, кой? Ако човек умре в леглото си, докато се чука, трябва ли всички да спрем да се съвкупяваме? Ако един негражданин е луд, трябва ли към всички граждани да се отнасят като към луди? Ако някой е убил Бог, аз искал ли съм да убия Бог? Ако някой е искал да убие Кенеди, аз искал ли съм да убия Кенеди? Какво прави губернатора, самия него, толкова прав, а всички останали толкова криви? Писачи на речи, и то не много добри.