"Изправи се, Америка!" – плачат хората, но не им се обръща внимание. "Оголете зъби" – казват те. Заканват се да отвърнат на удара. Лъвът оголва зъби и чакалите побягват. Разтрепераното животно привлича агресора. Но Америка не слуша.
Невротичните студенти с крака на бюрата се провалиха, не биха могли да знаят как да възстановят университетите, които събарят.
Всичко започва с това: обожествяването на безделници, разсипници, страхливци – нахални гости на благосклонната маса на демокрацията, които я преобръщат върху своите смаяни домакини...
... Молете се на Бог лечителите ни да излекуват Боби Кенеди. А кой ще ремонтира Америка?
Харесва ли ви това? Така си и мислех, твърде лесно, преддипломна морава проза, оцветена само от настоящата гледна точка на оцеляването. Карате ли боклукчийски камион? Не е зле. Има по-добри работи, които се вършат зле.
Затворете лудите, но кой е луд? Всички играем своите малки игри в зависимост от позициите на пионките, рицарите, замъците, краля, кралицата, ау! По дяволите! Започвам да звуча като него.
И сега ще се появят психиатрите, мислителите, консултантите, назначените президентски комисии, които ще се опитват да установят какво ни има. Кой е луд, кой е доволен, кой е тъжен, кой – прав, кой – крив. затворете лудите, когато петдесет и пет от шейсет човека, които срещате по улиците, са перковци с професионални неврози и жени и раздори и нямат време да се отпуснат и да разберат къде са или защо са, и когато парите, които са ги движели напред и заслепявали толкова дълго време, престанат да вършат работа, тогава какво ще правим? Хайде, милички, убийците са сред нас доста отдавна, само че това не беше взрив, а просто човек с лице от дървени стърготини и с очи на отрепка, толкова много мъже като този, също и жени. Милиони.
И скоро ще разполагаме с докладите на психиатрите, които, както консултантите по бедността, дето ни уведомиха, че някои хора гладуват със стомаха си, ще ни информират, че някои хора гладуват е мозъка си, и после всичко ще бъде забравено до следващото малко емоционално незначително убийство или подпалване на град, и после отново ще се съберат и ще произнесат глупавите си малки познати речи, ще потрият ръце и ще изчезнат като лайна в клозета, наистина изглежда така, сякаш на тях им пука, докато не се разпусне комисията по равновесието, и тези психиатърчета, които изваждат вълшебните си аса, мамят ни с думи, като ни обясняват, че това е така, защото майка ви е имала деформиран крак и баща ви е пиел, и пиле се е изсрало в устата ви, когато сте били на три години, и следователно сте хомосексуалист или оператор на металорежеща преса, всичко освен истината: просто поради факта, че някои хора се чувстват зле, защото животът им е лош и че той би могъл лесно да бъде подобрен, но не, психиатрите със своите механични обяснения, които един ден ще се окажат напълно погрешни, ще продължат да ни убеждават, че всички сме луди, и ще им се плаща добре за тази работа. Ние просто не приемаме нещата правилно. Помните ли някоя от песните?
или:
Това, което няма да ни кажат, е, че лудите, убийците в действителност произлизат от нашия сегашен начин на живот, нашия стар американски начин на живеене и умиране. Господи, това, че привидно не роптаем, е чудо! И тъй като сме доста мрачни, нека при това положение да приключим с безгрижно фантастично говорене за лудостта. Веднъж бях в Санта Фе и си говорих, не, по-скоро пиех с един приятел, който беше известен психиатър, и по време на пиенето се наведох и го попитах:
– Джийн, кажи ми, луд ли съм? Хайде, приятелю, нека да знам. Мога да го понеса.
Той изпи питието си, сложи го на масичката за кафе и ми отговори:
– Първо трябва да ми платиш хонорара.
Тогава разбрах, че поне единият от нас е луд. Губернатора Рейгън и спортните журналисти от Лос Анджелис ги нямаше, и вторият Кенеди не беше още убит, но докато седяхме в една стая с него, имах странното чувство, че нещата не са наред, изобщо не са наред и няма и да бъдат, няма да бъдат в продължение на поне още две хиляди години.