Е, сега, приятелю във военни дрехи, ти напиши твоето...
– Край – каза той. – Мъртвите спечелиха.
– Мъртвите спечелиха, спечелиха, спечелиха – каза Мое.
– Кой спечели играта? – Андерсън попита Мое.
– де да знам.
Мое отиде до прозореца, видя да минава някакъв американец. Извика през прозореца:
– Хей, кой спечели играта?
– "Пиратите", 3 на 2 – отвърна американецът.
– Чу, нали? – Мое попита Андерсън.
– Ъхъ, "Пиратите", 3-2.
– Чудя се кой ли е спечели деветото надбягване.
– Това го знам – отговори Мое. – Космонавт II. 7 на едно.
– Кой яздеше?
– Гарса.
Седяха на бири. Още не бяха твърде пияни.
– Мъртвите спечелиха – каза Андерсън.
– Кажи нещо друго – каза Мое.
– Ами много скоро трябва да си намеря женска, иначе ще откача.
– Цената винаги е твърде висока, забрави.
– Знам. Но не мога да го забравя, почват да ми се присънват шантави сънища, че чукам пилета в задниците.
– Пилета? Получава ли се?
– В съня се получава.
Те смучеха бирите си. Двамата бяха стари приятели, прехвърлили трийсетте, имаха скапана работа. Андерсън беше женен веднъж, разведен веднъж, две деца някъде. Мое бе женен два пъти, разведен два пъти. Едно дете някъде. Беше събота вечер, седяха в апартамента на Мое.
Андерсън метна във въздуха празна бирена бутилка, която описа голяма дъга. Приземи се върху другите бутилки в голямото кошче за боклук.
– Знаеш ли – обади се той. – на някои мъже просто не им върви с жените, на мен никога не ми е вървяло, цялата работа ми се струва ужасно досадна, а щом приключи, чувстваш се така, сякаш наистина са те преебали.
– Опитваш се да се майтапиш ли?
– Нали разбираш какво искам да кажа: изпързалян, изигран. Пликчетата на пода със съвсем малко лятно лайняно петно върху тях и тя отива с бавна стъпка към банята, победоносно. Ти лежиш там, загледан в тавана, оная работа ти е увиснала, и се чудиш какво, по дяволите, означава това, знаейки, че трябва да слушаш тъпото ѝ дърдорене до края на вечерта... а аз също имам дъщеря, хмм, слушай, мислиш ли, че съм пуритан или педал, или нещо такова?
– Не си бе, братче. Разбирам какво искаш да кажеш. Знаеш ли, сетих се, в апартамента на едно гадже, познавах я бегло, един приятел ме изпрати там. Появих се с бутилка и ѝ пуснах една десетачка. Не беше зле и никакво духовно сближаване, никакви емоции, изтърколих се, чувствайки се доста свободен, загледах се в тавана, изтегнах се и я изчаках да се изкъпе, тя се пресегна под леглото, извади един парцал и ми го подаде, за да се избърша, той направо ме разби, проклетият парцал беше почти целият вкоравен. Но аз се направих на спец. Намерих меко местенце и се избърсах, отне ми малко време, докато намеря мекото местенце. Тогава тя използва парцала, измъкнах се бързо оттам. И ако искаш да наречеш това пуританско, така да е, наречи го пуританско.
И двамата замлъкнаха за известно време, пиейки бирата.
– Но дай да не се правим на кретени – подхвърли Мое.
– Мм? – попита Андерсън.
– Има и свестни жени.
– Мм?
– Ахам, в смисъл, когато всичко върви добре, веднъж имах едно гадже, леле майко, абсолютно съкровище, и никакви претенции за чувства или нещо такова.
– Какво стана?
– Умря млада.
– Кофти.
– Кофти, да. За малко не пукнах от препиване.
Те работеха върху бирите си.
– Как става така? – попита Андерсън.
– Как става кое?
– Как става така, че за почти всичко сме на едно мнение.
– Нали затова сме приятели, предполагам, това е смисълът на приятелството: да споделяш предразсъдъците на опита.
– Мое и Андерсън. Отбор, трябва да ни вземат на Бродуей.
– Залата ще бъде празна.
– Ъхъ.
(мълчание, мълчание, мълчание) после:
– Бирата става все по-блудкава и по-блудкава. Вече я правят гадна.
– Ъхъ. Гарса. Никога не бих спечелил с Гарса.
– Процентът му не е висок.
– Но сега, след като Гонсалес изгуби оная кранта, може да язди по-добре.
– Гонсалес. Той не е достатъчно голям и силен, конете му винаги губят темпо на завоите.
– Той прави повече пари от нас.
– Това не е трудно.
– Така е.
Мое хвърли бутилката си към кошчето, не уцели.
– Никога не съм бил спортист – рече той. – Боже, в училище винаги ме посочваха предпоследен, когато избираха отбор, точно преди малоумния идиот. Уинчъл му беше името.
– Какво стана с Уинчъл?
– Сега е президент на компания за производство на стомана.
– Боже.
– Искаш ли да чуеш останалата част?