– Защо не?
– Героят. Хари Дженкинс. Сега е в "Сан Куентин".
– Боже. Добрите хора ли са в затвора или лошите?
– И добрите, и лошите.
– Бил си в затвора, как е там?
– Същото е.
– Какво имаш предвид?
– Имам предвид, че това си е светско общество в друга среда, разделят се на групи според занаята, мошениците не другаруват с крадците на коли. Крадците на коли не другаруват с изнасилваните, изнасилваните не другаруват с ексхибиционистите. Всички мъже биват оценявани според това, заради което са ги пипнали, например онзи, който снима мръсни филми, стои доста високо в тяхната йерархия, докато педофилът – много ниско.
– Как ги оценяват?
– Според дейността им.
– Ясно. А каква е разликата между човека в пандиза и обикновения човек, който срещаш на улицата?
– Човекът в пандиза е карък, който се е пробвал.
– Печелиш, все още имам нужда от мацка.
Мое отиде до хладилника и извади още бири. Седна и отвори две.
– Аа, мацка – рече той. – Лафим си като петнайсетгодишни хлапаци, просто вече не мога да забивам гаджетата. Не мога да се провирам през досадните вратички, да изпипвам малките подробности. Някои мъже си имат вроден усет – сещам се за Джими Девънпорт. Божичко, какво суетно ужасно малко лайно беше, но жените го обожаваха, ужасен изрод, след като ги изчукаше, отиваше до хладилниците им и се изпикаваше в отворените купи със салати и в кутиите с мляко, навсякъде, където можеше, мислеше, че е много забавно. После мадамата се появява и сяда, очите ѝ пълни с любов към копелето, водеше ме по апартаментите на гаджетата си, за да ми покаже как го прави, и дори ме вреждаше понякога, та затова бях там и гледах, но изглежда, че най-красивите жени винаги се мъкнат с най-ужасните лайна, най-очевидните измамници, или просто съм ревнив, изопачена ли ми е представата?
– Прав си, братче. Жената обича измамника, защото той лъже много изкусно.
– Добре, ако предположим, че е вярно – това, дето жената създава потомство с измамника, – по тоя начин не се ли разрушава законът на природата, според който силният се съешава със силния, и какво общество ще имаме?
– Законите на обществото и законите на природата са различни, нашето общество е противоестествено, затова още малко и ще бъдем запратени по дяволите. Жената интуитивно знае, че мошеникът оцелява в нашето общество, и затова предпочита него. Интересува я само да роди дете и да го отгледа благополучно.
– Значи казваш, че жените са ни докарали до ръба на ада, където днес се намираме, така ли?
– Казва се "женомразец".
– А Джими Девънпорт е Цар.
– Цар на пикаещите. Мацката ни предаде и атомните яйца си лежат натрупани навсякъде около нас...
– Наречи го "женомразец".
Мое вдигна бутилката бира:
– За Джими Девънпорт!
Андерсън вдигна неговата:
– За Джими Девънпорт!
Пресушиха бутилките си.
Мое отвори още две.
– Двама самотни мъже, стоварващи вината върху жените...
– Ние наистина сме си две лайна – заключи Андерсън.
– Ъхъ.
– Слушай, сигурен ли си, че не познаваш някоя и друга мацка, а?
– Може би.
– Що не пробваш?
– Тъпак – каза Мое, после стана и отиде до телефона, набра номер.
Изчака.
– Шарийн? – каза той. – О, Шарийн... Лy. Лу Мое... помниш ли ме? Купонът на "Катела Авеню". У Лу Бринсън... много як купон, разбира се, знам, че се държах гадно, но го направихме, помниш ли? Винаги съм те харесвал, лицето, мисля, че заради лицето, толкова класически черти. Не. Само две-три бири. Как е Мери Лу? Мери Лу е готина. Имам един приятел... какво? Преподава философия в Харвард. Без майтап, ама пичът е естествен, знам, че Харвард е училище по право! Но какво от това, и при тях се моткат разни Имануел Кантовци! Какво? Шеви 65. Току-що му платих последната вноска, кога? Пазиш ли си още оная зелената рокля с шантав колан, дето виси около задника? Не се будалкам, много е секси, и красива, продължавам да те сънувам, също и пилета сънувам, какво? Майтап, а Мери Лу? Окей. Екстра, ама ѝ кажи, че този човек е много почтителен. Умен, срамежлив, от тоя род... а, далечен братовчед. Мериленд. Какво? Абе имам прочута рода! Верно ли? Сега ти се бъзикаш. Както и да е, той е в града и е свободен, не, разбира се, че не е женен! Защо да те лъжа? Не, не спирам да мисля за теб... за онзи висящ колан... знам, че звучи изтъркано... класа, ти си страхотна класа, разбира се, радио и печка, в "Стрип" ли? Там има само една шепа хлапета. Да взема бутилка ли? ... Добре, извинявай, не, не казвам, че си стара, божичко, нали ме знаеш какви ги дрънкам, не, щях да се обадя, но ме разпределиха извън града, колко е годишен? 32, но изглежда по-млад. Май някаква стипендия е спечелил, скоро ще ходи в Европа, да преподава в Хайделберг. Не бе, не те занасям, в колко часа? Добре, Шарийн. До скоро, миличка.